Болниците у нас са твърде много за намаляващото население, сочи анализ на Института за пазарна икономика „Финансово състояние на българските болници“.
Болниците в България извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около 50 хиляди души персонал.
„Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински болници (189 броя) е твърде голяма за намаляващото население на България, но отразява силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги“, се посочва в анализа.
Между държавните и общинските болници се наблюдават големи различия във всички
финансови показатели, в отделни случаи в рамките на няколко пъти. Около 70% от общите
разходи се извършват от държавните болници.
Икономистите от ИПИ отчитат, че Covid-кризата се отразява благоприятно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения и както приходите, така и печалбите им растат значително след 2019 година.
Печалби
Печалбата на болниците достига 68 млн. лв. през 2021 г., като близо 2/3 от нея е в болниците с преобладаващо държавна собственост. Спрямо 2015 г. и при държавните, и при общинските болници се наблюдава значително увеличение – около шесткратно. През 2021 г. положителен финансов резултат постигат 72% от държавните и общинските болници – общо 132 лечебни заведения. Общото повишаване на печалбата в болниците след 2018 година е ускорено, което вероятно свидетелства за доброто управление в тях и по-доброто финансиране по време на ковид кризата и след нея. С най-голяма печалба е най-голямата държавна болница в страната – УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив (9 млн. лв.), а от общинските – МБАЛ „Княгиня Клементина“, София (1.3 млн. лв.). В сравнение с 2015 година финансовото състояние на болниците се подобрява – тогава на печалба са били 52% от държавните и 43% от общинските болници. Можем да направим извод, че вероятно финансирането на дейностите свързани с лечение Covid-19 е било относително високо на фона на допълнителните разходи по осъществяването му.
Загуби
Загубата на болниците през 2015-2021 г. е силно волатилна и докато в началото на периода намалява за няколко поредни години, през 2020 г. и 2021 г. се повишава до около 40 млн. лв. годишно. Около 90% от загубата е генерирана в болниците с преобладаващо държавна собственост – това е обяснимо, тъй като те са значително по-големи като обем на дейността. От всички болници една трета през 2021 година приключват счетоводната година на загуба (28%). Болниците на загуба са тези, които са изпитали по-големи затруднения през последните две години от ковид кризата. Най-голяма загуба за 2021 година от държавните болници реализира МБАЛ „Лозенец“, София – 18 млн. лв. 6 , а от общинските – СБАЛО „Св. Мина“ (678 хил. лв.).
Разходите на болниците са насочени основно към възнаграждения на персонала и лекарства, разходите за амортизация са относително малко.
„Болниците управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лв. Част от активите са вече амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се увеличават слабо, като преобладават краткосрочните задължения“, отчита анализът.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?
Икономистите от ИПИ предлагат постепенно намаляване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и концентрация на услугите и персонала в тях, като се обмисли механизъм за предоставяне на качествени здравни услуги на населението в по-отдалечени места.
Друго предложение е корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите в тях
Не на последно място анализът отчита необходимостта от по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности.
