Доставчиците на ток изразиха своето несъгласие да възстановяват на държавата изплатени компенсации за ток, изплатени им от държавата със средства от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Поправките окончателно бяха приети в сряда в парламента с промени в Закон за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия.
Спорният текст влезе между двете четения на закона и бе внесен от ГЕРБ-СДС, ИТН и „ДПС – Ново начало“ и предвижда операторите на електроразпределителните мрежи да възстановят предоставените им от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ средства. Ако не го сторят до месец, сумите подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Нормите се отнасят за изплащане на обезщетения за потребителите, останали без ток повече от 24 часа в периода между 21 и 31 декември. За целта в последните дни на миналата година МС прие решение за допълнителни разходи в размер на 2.2 млн. лв.
Несъгласие
В своя позиция ЕРМ Запад посочват, че приетият текст на закона задължава електроразпределителните дружества да платят неколкократно, включително и на лица, които не са били засегнати или нямат претенции за обезщетение, което е несправедливо и представлява непропорционално санкциониране на дружествата, смятат от ЕРМ Запад.
Оттам добавят, че законът създава прецедент за недопустима държавна намеса и противоречи на принципите на правовата държава. Той прехвърля социалните функции и разходи на държавата върху бизнеса, с което застрашава неговата финансова стабилност, пише още в становището.
В същото време ЕРМ Запад вече изплаща компенсации на всички засегнати лица, които са предявили претенция на основание на чл. 58 от Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа. Към днешна дата всички, които са подали банкови сметки, са получили компенсации, заявяват от дружеството.
ЕРМ Запад заявява, че ще предприеме всички законови мерки, за да защити интересите си и тези на своите клиенти.
На извънредна пресконференция по-рано ръководството на друг от доставчиците на ток – „ЕВН България“ (EVN) възрази остро срещу приетия на второ четене от Народното събрание Законопроект за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, останали без ток в периода 21-31 декември 2024 г. включително.
„Изненадани сме от приетото вчера в парламентарната Комисия по енергетика и днес в парламента решение за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, според което енергийните доставчици трябва изведнъж и внезапно да понесат разходите за държавната помощ, както и че несъобразяването с това решение ще доведе до глоба от 700 000 лева“, коментира председателят на УС на „ЕВН България“ (EVN) Александър Сипек.
От „Енерго-Про“ посочиха, че предвиденото в приетия на второ четене законопроект противоречи както на основни конституционни принципи за правова държава, неприкосновеност на частната собственост, така и на редица актове на Европейския съюз и нормативната уредба в Република България. „Приетите допълнения в Законопроекта представляват недопустима намеса на държавата в договорните отношения между равнопоставени субекти“, пише в позицията им.
„С приетия на второ четене от Народното събрание законопроект се поставя под съмнение декларираният ангажимент на държавата да допълни полагащите се на клиентите обезщетения. В случая това ще доведе вместо до подпомагане от държавата, до двойно плащане на едно и също задължение от електроразпределителните дружества“, смятат от „Енерго-Про“.
„Законопроектът е несправедлив, финансово и правно необоснован, и води до произволно прехвърляне на държавни социални функции върху частни дружества. Обръщаме внимание, че фокусирането върху дебата само до плащането на неустойки, без да се решават истинските проблеми в електроразпределението, не би могло да доведе до устойчива промяна в сектора“, добавят оттам.
Предупреждение
Срещу приетият текст се обявиха в пленарна зала от ПП-ДБ и ДПС-ДПС.
Според Радослав Рибарски то нарушава Конституцията и в крайна сметка ще лиши потребителите от компенсации.
С този закон, специално създаден за един частен случай, отново се изземва функцията, която има регулатора и той трябваше да влезе в ролята си – а именно да наложи санкции и да направи така, че хората да получат своите компенсации. Тези редакции принуждават частните компании да възстановяват държавни средства. Това в тази част представлява вид незаконна експроприация. Това я прави изключително лесно оспорвана в съд, коментира Рибарски.
Рамадан Аталай също заговори за отговорността на КЕВР.
„От въпиюща некомпетентност между първо и второ четене се предлагат такива текстове, които са абсолютно неприемливи, че може два пъти да бъдат наказани отделни частни предприятия, за да могат да бъдат одържавени. Има санкциониращи закони, от тези санкциониращи закони има начин как да се санкционират ЕРП-тата и да се накарат техните нарушения да бъдат глобени“, заяви той.
