Мерките за вдигане на събираемостта и борба срещу сивата икономика в новата версия на Бюджет 2025, предложен от финансовия министър Теменужка Петкова, звучат доста по-реалистично откъм очаквани приходи (501 млн. лв.), но пък сред тях липсват амбициозни мерки от рода на данъчна амнистия. Единственото значимо и позитивно изключение обаче, което би представлявало истинска революция в борбата с данъчните измами у нас, е заложеното въвеждане на т. нар. стандартен одитен файл за данъчни цели. Промяната звучи мащабно и реформаторско, подобно на връзването на касовите апарати с НАП по времето на Симеон Дянков, което значително изсветли оборотите, и подобно на приключилата безуспешно епопея на Владислав Горанов с Наредба Н-18, срещнала солиден лобистки отпор.
Стандартният одитен файл за данъчни цели (SAF-T) е международен стандарт за електронен обмен на данни между данъкоплатците и данъчните органи, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България иска да се присъедини. Стандартът е водещ модел за подаване на счетоводна информация в развитите данъчни администрации и е въведен в Литва, Норвегия, Португалия, Румъния, Полша, Испания, Франция, аргументираха се от Министерството на финансите.
В момента данъчните получават от фирмите регулярно огромен обем данъчна и осигурителна информация. Проблемът е, че само на база данъчни декларации и финансови отчети не могат да се направят изводи дали фирмата отчита всичко коректно, или си „спестява“ част от данъчните и осигурителните задължения. До реалните данни данъчните инспектори стигат едва при проверка или ревизия на фирмата, когато се изискват договори, фактури, оборотни ведомости и т. н.
Проверки и ревизии обаче се правят на сравнително малък процент от фирмите всяка година, което значи, че повечето дружества са отвъд възможностите на НАП за по-детайлен контрол. Това обаче ще се промени, ако се въведе стандартният одитен файл за данъчни цели, защото той предполага автоматично извличане на счетоводни и търговски данни от счетоводните софтуери и бизнес системите на компаниите. На пръв прочит това не би трябвало сериозно да затрудни бизнеса, защото мярката е насочена към фирми, които и без това са длъжни да водят счетоводство. Предвижда се първоначално стандартен одитен файл да подават големите данъкоплатци, а на следващи етапи – и средните данъкоплатци, малките предприятия и микропредприятията.
„Доколкото форматът на файла предполага автоматизирано извличане и подаване на счетоводните данни, които вече съществуват при определени субекти, въвеждането на задължение за тях да подават тази информация в унифициран формат към данъчната администрация би се възприело като последователен подход от страна на националния законодател“, твърдят от МФ. Опитът с подобни реформи у нас обаче обичайно е свързан със сериозен хаос, в който е трудно да се отграничат реалните чиновнически недомислици от тежкия лобистки натиск на сиви бизнесмени.
Целта на НАП е не толкова да тормози бизнеса, колкото да вижда навреме отклонения и възможни рискове, които да бъдат комуникирани с компаниите и своевременно отстранявани, което ще стимулира доброволното спазване на задълженията, аргументира се финансовото министерство.
Другите мерки на кабинета за борба със сивата икономика, заложени в проекта на Бюджет 2025, са:
- Усъвършенстване на фискалния контрол и предварителното деклариране при движение на стоки с висок фискален риск чрез обмен на информация от камерите и кантарите по пътищата за превозните средства между Агенция „Пътна инфраструктура“ и НАП.
- Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата – лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС.
- Разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, с което да се постигне по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение.
- Усъвършенстване на законодателството, свързано с трансферното ценообразуване и сделките между свързани лица съобразно международните стандарти на ОИСР.
- Задължително електронно фактуриране от всички регистрирани по Закона за ДДС лица извършващи трансгранични доставки, в срок до 01.07.2030 г., и за национални доставки.
Министерството на финансите е остойностило за 2025 г. повечето нови приходни мерки, които се отразяват на бюджета на начислена основа:
- Увеличение на максималния осигурителен доход на 4130 лв. от 1 април: +226 млн. лв.
- Приходи от данъци в резултат на увеличението на максималния осигурителен доход: -11.9 млн. лв.
- Вдигане на акцизите на тютюна и тютюневите изделия: +203 млн. лв.
- Допълнителен ДДС от вдигането на акцизите върху тютюна и тютюневите изделия: +49 млн. лв.
- Отпадане на намалената на 9% ставка на ДДС за фитнеси, туристически услуги, ресторанти и кетъринг: +371 млн. лв.
- Отпадане на намалената на 0% ставка на хляба и брашното: +93 млн. лв.
- Промяна на политиката по дивидентите: +1.1 млрд. лв.
- Мерки за борба със сивата икономика, прането на пари и данъчните измами: +501 млн. лв.
- Изсветляване на сивата икономика при горивата: +200 млн. лв.
- Оптимизиране на анализа на просрочените задължения – регламентиране на праг на същественост за задълженията на едно лице, под който да не се образува изпълнително дело за събирането им: +189 млн. лв.
- Допълнителни приходи от оперирането на ТОЛ системата: +211 млн. лв.
- Програми за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ: -556 млн. лв.
