СПА туризмът у нас е изправен пред риск от фалит. За това сигнализира Българският съюз по балнеолечение. Хотелиерите от големи СПА- курорти поискаха държавата спешно да предложи икономически мерки за компенсиране на бранша, предаде NOVA.
Спа туризмът у нас отчита 70% загуби от третото затваряне. Като превантивна мярка някои от хотелите затвориха, други съкратиха и освободиха персонал. А някои се оплакаха и от фалити. Българският съюз по балнеология и СПА туризъм изпрати две писма – до министъра на здравеопазването и министъра на туризма с искане за икономическа подкрепа от държавата.
Хисаря, който разчита на СПА туризма и балнеолечението като основен доход за издръжка, сега е най-засегнат. Голяма част от хотелите са принудително затворени. Николай е предприел риска, макар и с малко на брой посетители да запази препитанието на 120 служители.
„За нас ще бъде много по-трудно да съберем персонала обратно. Много от хората просто търсят друго препитание, търсят спокойствие и сигурност. Все още се бавят мерките и от януари месец не сме получавали пари по мярката 60 на 40. Общо взето се забелязва едно увеличение на бюрокрацията, забелязва се една тромава процедура”, разказва той.
Загубите за хотела, в който има 166 стаи вече надхвърлят десетки хиляди левове. Разходите за ток, вода, данъци и поддръжка на спа комплекса и басейните вече са дължими.
„Новото в случая този път е, че спа центърът ни няма право да работи. Ресторантът ни също не работи, лоби барът също, което обезсмисля изцяло престоя на гостите”, казва от бранша.
Част от собствениците използват времето за ремонти, дезинфекции и почистване. Голяма част от персонала са в неплатен отпуск, но има и много хора, които работят, тъй като за СПА центровете е нужна социална поддръжка.
Затова браншът очаква адекватни решения от държавата и прогнозира, че ако ограничителните мерки бъдат удължени след края на март, последствията ще са фатални за спа туризма. Засега спа хотелите у нас се въздържат от окончателни резервации за началото на април.
