Екип от учени са открили връзка между ниските доходи на домакинствата и по-бързото разпадане на бялото вещество в мозъка ни. Докато нивата на това бяло вещество намаляват с възрастта, животът в бедност изглежда ускорява процеса.
Констатациите се основават на анализ на 751 участници в проучване на възраст между 50 и 91 години, извършен от екип изследователи от университета в Лозана и университета в Женева в Швейцария.
След отчитане на фактори като възраст, пол и някои ключови здравословни проблеми, проучването установи, че хората в по-бедните домакинства хората имат повече признаци на стареене на бялото вещество в мозъка си при MRI сканирания и имат по-ниски резултати при когнитивните тестове от тези в по-богатите домакинства.
„Това проучване имаше за цел да даде представа за пътищата, свързващи социално-икономическите експозиции – доход на домакинството, последна известна професионална позиция и социално-икономически траектории на жизнения цикъл – с микроструктурата на мозъка и когнитивното представяне в средна до късна зряла възраст“, пишат изследователите в публикуваната си статия.
Бялото вещество е доста важно, когато става въпрос за преместване на съобщения и сигнали в мозъка, а количеството му, което е налично, има ефект върху когнитивните способности. Животът в бедност – или както се изразяват изследователите, излагането на „хронично социално-икономическо неравностойно положение“ – отдавна се свързва с лошо здраве и по-бърз когнитивен спад, пише dir.bg.
„Индивиди от домакинства с по-високи доходи показаха запазени когнитивни способности дори при по-голяма средна дифузност, по-ниска миелинизация или по-ниска плътност на невритите“, пишат изследователите.
Изглежда, че по-стабилното финансово положение действа като един вид буфер срещу когнитивния упадък – въпреки наблюдаваните физически промени, което предполага, че има друг механизъм в действие извън промените, наблюдавани досега.
„Тези констатации осигуряват подробно невробиологично разбиране на социално-икономическите различия в мозъчната анатомия и свързаното с нея когнитивно представяне“, пишат изследователите.
Изследването е публикувано в JNeurosci.
