479 души са загинали при тежки пътнотранспортни произшествия (ПТП) през 2024 г., a ранените са 9046, съобщават от Инстутута по пътна безопасност.
Сравнителен анализ с данните от 2023 г. показва, че първите пет месеца жертвите на пътя намаляват средно с 22% спрямо 2023 г. През юни обаче е отчетено увеличение на жертвите с 39% спрямо същия месец през 2023 г. През периода юли-октомври също се забелязва спад от 24% в сравнение с този период през 2023 г. През последните месеци на годината жертвите отново нарастват с 39% спрямо броя им през ноември и декември 2023 г.
Анализът отчита нестабилна транспортна система, при която управлението на риска от настъпване на тежки произшествия или липсва, или се използват неподходящи инструменти за въздействие на пътнотранспортния травматизъм.
„Налице е неспособност да се предвижда и въздейства настъпването на тежки ПТП по републиканската и общинска пътна мрежа“, посочват от Института по пътна безопасност.
Според тях отговорните институции не функционират като система за управление на риска от настъпване на тежки ПТП. Статистическите данни сочат, че броя на жертвите през 2024 година се влияе от случайни събития и статистически грешки (през 2023 г. са настъпили повече единични ПТП със загинали повече от три лица спрямо 2024 г).
„Постигнатото намаление на годишна база с около 9% не би следвало да се възприема като закономерно, тъй като не е заложено в плановете и анализите на отговорните институции. За последните 10 години се наблюдава спад на жертвите от ПТП като през 2014 година те са били 660 души, докато през 2024 година те са 479“, поясняват от Института.
Според анализа е налице тенденция за еволюционно намаляване на жертвите от ПТП, а не от конкретни действия на отговорните институции.
„Еволюционното намаление означава, че за 10 години се е подобрила пътната инфраструктура, обновил се е автопарка и са се повишили медицинските способности да спасяват тежко ранени от преждевременна смърт“, посочва се в анализа.
От Института отбелязват, че през последните две години са предориети редица промени, информационни кампании и засилен полицейски контрол за предотвратяване на тежки произшествия с водачи, употребили алкохол и наркотици.
Според анализа обаче насочването на по-голяма част от ресурса на контролните органи за въздействие на водачите, употребяващи алкохол и наркотици и пренебрегването на други сегменти от безопасността показва, че институциите се влияят от емоционални обществени реакции и не действат ефективно.
„Изводът, който може да се направи, е, че е необходимо да се насочат законодателните усилия към промени, касаещи структурата и организацията на взаимодействие между отговорните институции, както и тяхната отговорност за състоянието на безопасността на движението по пътищата. Считаме, че се преекспонира желанието на емоционално обвързани лица за драстично повишаване на наказанията по Закона за движение по пътищата. Народните представители е необходимо да проявят хладнокръвие и безпристрастност при взимане на решения за промени в Закона“, пишат от Института по пътна безопасност.
