ГЕРБ и ДПС направиха нова смела крачка към повишаване на риска от загуба на милиарди безвъзмездно европейско финансиране за трансформация и иновации във въглищшната енерегетика. Предложението за поредна бюджетна инжекция за държавните мини „Марица изток“ срещна очаквана подкрепа от „Възраждане“, БСП и ИТН, съчетана с предизборно надцакаване между партиите за още по-голяма държавна подкрепа.
В крайна сметка Бойко Борисов и Делян Пеевски отчетоха заслугата като своя, обявявайки на среща със синдикалисти: „Обещано и изпълнено“.
Парламентът гласува окончателно и решение, с което отлага с година освобождаването на цените на електроенергията на едро с една година. Лидерът на БСП Корнелия Нинова предложи отсрочката да е 3 години, както настояваха протестиращите пред парламента миньори, но ГЕРБ и ДПС не се съгласиха.
Така още една година енергийният регулатор ще определя цените на тока за домакинствата, а обществените доставчици ще продължат да купуват квоти ток, произведени за бита от ядрената централа, ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“.
За държавната ТЕЦ това решение е животоспасяващо, защото така тя ще продължи да продава скъпия си ток на бита.
Датата за освобождаването на цените на тока обаче остава 1 януари 2026 г., каквато е договореността с Европейската комисия, за да получи България безвъзмездните пари по Плана за възстановяване и устойчивост.
Въпреки това не е сигурно дали страната няма да загуби тези средства.
1 милирад от бюджета за държавните мини
ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“, БСП и ИТН задължиха Министерския съвет да осигури от бюджета по 250 млн. лв. годишно за до 2028 г. Парите целево трябва да се използват за рекултивация на терените, от които са добивани въглища, но не е тайна, че всъщност се предоставят за заплати на работещите там и за туширане на социалното напрежение, а защо не и за осигуряване на гласоподаватели.
Предложението бе внесено преди ден от ГЕРБ и скоростно одобрено от парламентарната енергийна комисия, а веднага след това внесено и за финално гласуване преди закриването на този парламент. Първоначалният вариант беше за отпускане по 200 млн. годишно за пет години – от 2024 до началото на 2029. В пленарна зала бе решено средствата да са по 250 млн. лв., но за четири години. Сумарно ефектът е един и същ – 1 млрд. лв., но в новия вариант годишната тежест за бюджета ще е малко по-голяма.
Откъде ще дойдат парите
Не е ясно откъде може да се осигурят парите за тази година при положение, че бюджетът на държавата е приет. Принципно винаги може с решение на Министерския съвет да има прехвърляне на бюджетни пера.
Макар че не е изрично записано в текста на решението, предоставянето на средствата трябва да бъде одобрено от Европейската комисия, защото по същество това представлява държавна помощ за търговско дружество, а и е отбелязано, че отпускането на парите трябва да стане при спазване на националното и общностното законодателство.
Решението бе прието със 168 гласа „за“ (ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“, БСП, ИТН и четири от ПП-ДБ), 38 депутати от ПП-ДБ се въздържаха, а двама бяха против – отново от ПП-ДБ
Предложението за увеличаване годишната субсидия и съкращаването на срока бе направено от Йордан Цонев от ДПС, а колегата му Хамид Хамид обясни, че четири по 250 млн. всъщност е пет по 200 млн. лева.
По искане на Искра Михайлова от „Възраждане“ беше записано, че средствата ще се предоставят само при условието, че дейностите по рекултивация се извършват единствено от „Мини Марица Изток“, а не се допуска възлагане или преотдаване на дейности на частни дружества и/или дружества с държавно или общинско участие.
Решението бе взето на фона на протест на миньори и енергетици, членове на КНСБ и КТ „Подкрепа“, които искаха защита на работните им места и отлагане на либерализацията на цените на тока с три години.
Това бе яхнато от Корнелия Нинова и бе предложено при гласуването на окончателното отлагане на свободните цени на тока на пазара на едро това да стане не до 1 юли 2025 г., а до 2029 г.
Остана обаче задължението от 1 януари 2026 г. битовите потребители да купуват вече ток по борсови цени.
Сега до края на април електроснабдителните дружества трябва да внесат в енергийния регулатор своите заявления за цените от 1 юли 2024 г.
До 30 юни 2025 г. доставчиците „Електрохолд“, ЕВН и „ЕнергоІпро“ трябва да сключат договори за компенсиране на разходите им за това, че от 1 юли същаат година ще купуват ток от борсата, а правителството ще определи базова цена на тока, която ще плаща битът.
До 31 май 2025 г. трябва също така да проведат информационни и разяснителни кампании за битовите крайни клиенти за ползите от либерализацията на пазара, възможностите за избор на краен доставчик и възможностите за компенсиране на цените на битовите крайни клиенти.
Аз не виждам под каква форма тази подготовка ще се извърши до тези дати, които предлагате, каза Радослав Рибарски (ПП-ДБ) и уточни, че сме в подготовка за либерализация от 2019 г.
Докато вървяха дебатите в пленарната зала по енергийните теми, протестът на въглищарите спря движението в района на Ларгото в София, както и по булевардите „Цар Освободител“ и „Дондуков“ – от ул. „Г. С. Раковски“.
„Марица – изток“ си отива. За какво протестираме? Не виждате ли? За работа, за какво да протестираме? За работа, за хляб. Ние сме тук, за да си запазим работните места и поминъка. Работя в ТЕЦ „Бобов дол“. Ако спрат въгледобива, ще спрат и ТЕЦ-овете. Не знам къде ще ходим, нямаме решение. За това сме тук. Първите 160 човека вече са уволнени в „Марица – изток“. В Бобов дол също започват съкращения. И ние сме загрижени за тях, и за себе си, разбира се“, коментираха протестиращи.
„Отивам да бера ягоди в Англия, а съм квалифициран специалист“, заяви участник в демонстрацията.
