Медицинската сестра Наталия Станчева, която бе съдена от АЕЦ „Козлодуй“ заради разкрити незаконни практики в медицинския център към централата, остава с дълг от 15 000 лв. след делото шамар, алармира Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).
Въпреки че централата оттегли иска си за 500 000 лева в началото на тази година, след призиви на Програма „Достъп до информация“ и АЕЖ, наскоро Върховният касационен съд отказа да признае пълните разходи, направени от Станчева по това дело и ѝ присъди само 10 000 от общо 25 000 лева, платени от активната гражданка за адвокат.
АЕЖ България реши да започне кампания за събиране на средствата, тъй като не е редно гражданите да биват принуждавани да плащат, задето са разкрили нередности в институциите и по този начин са станали мишена за завеждане на съдебни дела срещу тях при злоупотреба с право.
Огромният размер на разноските по делото е свързан с размера на иска и въпреки че АЕЦ „Козлодуй“ го оттегли, щетата остава. Решението на съда би могло да има смразяващ ефект върху други податели за информация за нередности.
„Приемаме аргументите на съда за възможна прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, на фона на спряното на ранен етап дело, но сме длъжни да обърнем внимание, че когато активисти или журналисти са обект на „дела шамари“, те може да се почувстват в безизходица и да приемат да бъдат защитавани при не най-изгодните за тях условия. Това е така, тъй като опасността да загуби дело за сума от порядъка 500 000 лв. може да има силен негативен ефект върху всеки ответник. По тази причина, смятаме, че когато се окаже, че става дума за „дело шамар“, независимо дали е прекратено или не, ищецът е този, който трябва да понесе пълната отговорност за инициирането на процеса, като покрие изцяло направените от ответника разноски“, коментира АЕЖ.
АЕЖ стартира дарителска кампания
Журналистическата асоциация стартира дарителска кампания в полза на Наталия Станчева.
Всеки, който желае да подпомогне Наталия Станчева, може да дари средства на следната банкова сметка: BG39UBBS81551011658021 или тук. Като основание в платежното нареждане трябва да се посочи „Подкрепа за Наталия Станчева“. Всички постъпили средства ще бъдат отчетени и преведени на г-жа Станчева, обещават от АЕЖ.
Делото е заради заявления за достъп до информация
През януари 2024 „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД обявиха в съобщение до медиите, че е взето решение да бъде оттеглен искът за 500 000 лв. срещу Наталия Станчева и нейната майка Йордана Кулинска.
От централата посочиха, че искът е заведен от предишното ръководство през месец юли 2023 г. и че „всички дейности в АЕЦ „Козлодуй“, включително законово изискваното медицинско наблюдение и медицинско осигуряване, се извършват при стриктно спазване на действащата в страната нормативна уредба“.
По-рано Програма „Достъп до информация“ и Асоциацията на европейските журналисти – България призоваваха „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да се откаже от иска за половин милион лева, заведен срещу тяхна бивша служителка и нейната майка.
Централата бе завела иск за тази рекордна сума срещу гражданка, която чрез множество заявления за достъп до обществена информация разкрива, че на територията на АЕЦ в нарушение на закона функционира поликлиника. Наталия Станчева, която е бивша медицинска сестра в централата, подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите.
За разкритията си Наталия Станчева получава наградата „Златен ключ“ на Програма „Достъп до информация“ през септември 2023 г. Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена. „АЕЦ Козлодуй“ обвинява Станчева и майка ѝ, че като са подали над 70 искания за достъп до обществена информация, в това число и 40 до „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи“, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Подобни искове срещу граждански активисти и журналисти са една от характеристиките на делата шамари (SLAPP*) – съдебни процеси, които не преследват легитимна цел, а се стремят да откажат активисти и журналисти от публично оповестяване на информация и коментари по определена обществено значима тема, по която работят.
