
Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, който доскоро смяташе, че България ще изгуби всички пари по Европейския механизъм за възстановяване след първото направено плащане, вече е оптимист и очаква правителството да осъществи 65-70% от проектите в плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това коментира той пред журналисти, след като в четвъртък бе изслушан в парламентарната комисия за еврофондовете.
Кои ще са обаче последно проектите още не е ясно, макар миналата седмица Дончев да каза, че през тази ще бъдат обявени промените с оглед на това, че срокът за изпълнението им е изключително кратък – до август 2026 г.
„Мисля, че ще успеем. Заявките от министрите, че са готови да ускорят темповете на работа и да бъдат по-амбициозни, мисля, че ще сме в състояние да спасим 65 – 70 процента от проектите“, обяви вицепремиерът.
Важно условие за тази цел обаче е по възможност повече проекти от сивия да бъдат преместени в белия списък.
Той уточни, че делът на проектите, попаднали в структурирания черен списък, тоест такива, които не може да бъдат изпълнени до август 2026 година, не е голям.
В момента текат преговори с Европейската комисия за конкретен дизайн на пътната карта за климатична неутралност, каза още Дончев. Тя трябваше да бъде приета в последното заседание на предишното Народно събрание, но бе блокирана от „Възраждане“ и ИТН, чиито депутати спряха микрофоните и светлините в пленарната зала. Аргументът им е,че не защитавала енергийните интереси на страната и обричала на затваряне въглищните електроцентрали.
По думите на вицепремиера енергийният министър Жечо Станков е в разговори с представители на Брюксел „да имаме дизайн на документа, който да съответства на всичко заложено в амбициозни планове, стратегии, документи и в същото време да не поставя в риск българската енергетика“.
Томислав Дончев посочи, че днес е „с една идея по-голям оптимист“ спрямо предходните две-три седмици.
Вицепремиерът смята, че е нужен дебат по темата за скоростта на зеления преход и разясни защо.
„Докарали сме се до ситуация, където цените на енергийните ресурси, на газа, на електроенергията са четири-пет пъти по-високи, отколкото в САЩ и в Китай. Това е огромен проблем за конкурентоспособността на българската икономика“, каза той, цитиран от БТА.
По думите му, ако имаме амбицията да развиваме по-мощна военна индустрия, то ние, като България и като Съюз, е редно да напомним, че военната индустрия е тежка енергоемка индустрия и трябва да намерим баланс между единия и другия приоритет.





