Европейските страни от НАТО и Канада обявиха днес, че желаят да увеличат разходите си за отбрана, но са резервирани по отношение на изискванията на САЩ за размера на техните военни бюджети, най-вече предвид готовността на американския президент Доналд Тръмп да се сближи с руския лидер Владимир Путин, предаде Асошиейтед прес.
Съюзниците на САЩ изразходваха с милиони долари повече за отбрана, откакто Путин издаде заповедта си за пълномащабно нашествие в Украйна преди три години, но почти една трета от въпросните страни все още не е достигнала препоръчания от НАТО праг от 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП).
Тръмп каза, че партньорите на САЩ трябва да се ангажират с изразходване на поне 5% от БВП, но това би наложило инвестиции в безпрецедентен досега размер. Според данните на НАТО прогнозите за миналата година са били САЩ да похарчат 3,38% – така те се оказват единствената страна членка, чиито разходи са спаднали в рамките на последното десетилетие, посочва АП.
„Важно е единодушието ни, че Русия е заплаха. Ако не беше така, не знам на какво основание постоянно бихме вдигали още и още разходите си за отбрана“, каза външната министърка на Канада Мелани Жоли пред представители на медиите в централата на НАТО в Брюксел, където вчера и днес се проведе среща на външните министри от алианса. Лидерите на страните от НАТО обявиха на срещата си миналата година, че Русия „остава най-значимата и пряка заплаха за сигурността на алианса“.
Публичната реабилитация от страна на Тръмп на Путин, който за международната общност се превърна в парий, обвинен във военни престъпления, разтревожи партньорите на САЩ, отбелязва АП. Сега те смятат, че решението да се изключи вариантът с присъединяването на Украйна към НАТО е отслабило козовете на Киев за масата на преговорите, преди изобщо да са започнали разговори за мирно споразумение с Русия.
Освен това Европа и Канада биха тревога миналия месец, когато САЩ се разграничиха от съюзниците си в НАТО, отказвайки да обвинят Русия за инвазията ѝ с глас в подкрепа на три резолюции на ООН, целящи да се сложи край на продължаващата над три години война в Украйна, обръща внимание АП.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио каза, че Вашингтон не настоява съюзниците в НАТО да достигнат до 5% от БВП в разходите си за отбрана за един ден, но „ние мислим, че това е което страните в НАТО трябва да изразходват, за да може НАТО да бъде в състояние да се изправи срещу заплахите, за които самият алианс говори“.
Рубио посочи, че допълнителните разходи са необходими за укрепване на военния капацитет. „Сега ние сме ангажирани с членството си в НАТО така, както сме били винаги, и възнамеряваме да продължим в този дух. Но това трябва да бъде един истински съюз. И това означава, че нашите партньори в този съюз трябва да увеличат собствените си способности“, отбеляза американският държавен секретар.
Запитан дали САЩ също ще достигнат прага от 5% от БВП за отбрана, Рубио отговори: „Разбира се. Ние вървим натам“.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро каза, че неговата страна си е поставила „за цел 3-3,5 процента“. „Ние се подготвяме да достигнем 3-3,5 процента, каквото е приблизително равнището на американските разходи за отбрана“. Разходите на Франция за миналата година се равняват на 2,06% от БВП.
Баро посочи, че допълнителни средства трябва да бъдат изразходвани по-скоро за европейско военно оборудване, отколкото за американско. В последните години около две трети от поръчките за военно оборудване на европейските съюзници са били възлагани на американски компании от сферата на отбранителната индустрия.
Министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде заяви, че страните в НАТО работят за поставянето на нов праг на военните разходи, който ще бъде обявен на следващата среща през юни, пише АП.
„Разбира се, пет процента са много повече, отколкото самите Съединени щати харчат, и това е прекалено амбициозна цел. На този етап ние не сме готови да се ангажираме с такива проценти. Важно е да се харчи повече, но също толкова важно е да се харчи по-разумно“, заяви Еспен Барт Ейде, цитиран от АП.
По БТА
