Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите търговски вериги на българския пазар, в позиция предупреди, че държавната намеса на пазара би нанесла тежки вреди на потребителите и икономиката.
„През последните дни ставаме свидетели на пореден опит за груба намеса на пазара на дребно с храни. Входираните на 06. и 07. 02.2025 г. Проект на Закон за пределните надценки на някои хранителни продукти и Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост, предвиждат пряка административна намеса в ценообразуването на пазара на храни, включително пазара на дребно. Подобна мярка, както неведнъж сме отбелязвали, би била контрапродуктивна от гледна точка на потребителите и всички други участници на пазара. Тя не би постигнала нито една от поставените пред нея цели, а, напротив, би задълбочила съществуващите проблеми и би създала нови такива“, се посочва в позицията.
Както Mediapool писа проектът на формацията на Делян Пеевски наречен „Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост“ предвижда държавата с решения на МС да може да намаля цени и да формира тавани на поскъпване, а също и да ограничава печалбата на търговците.
Проектът на „БСП – Обединена левица“ предлага надценката на основни храни да е до 10% и бе лансиран от борещата се за омбудсманския стол Мая Манолова.
На пазара на храни има конкуренция, няма нужда от намеси
„В условията на пазарна икономика ценово регулиране се прилага само по изключение в сектори, в които е установена липса на конкуренция и цените не могат да бъдат формирани от функциониращ пазар… За разлика от тези примери, пазарът на бързооборотни стоки в България е силно конкурентен, като в практиката си КЗК многократно е установявала, че липсват съществени бариери за навлизане на нови играчи. На пазара има множество участници, като традиционната търговия има водеща роля, а сред модерните търговски формати са представени голям брой български и международни търговци. Налице е ефективна конкуренция между всички пазарни участници в полза на потребителя. При такава конкуренция причината за ръста на цените на даден продукт не може да бъде вдигането на „надценките“. И тъй като причината за поскъпването на продукта е различна, то не може да се очаква цената му да бъде свалена значимо с ограничаване на „надценките“, смятат хипермаркетите.
При наличие на силно конкурентен функциониращ пазар, държавна намеса в ценообразуването би могла да доведе до редица негативни икономически последици на всички нива по веригата на доставка, както и за потребителите, посочват още те.
В позицията се добавя, че в редица свои решения държавните органи в България установяват, че цените на основни хранителни стоки (като например олио, брашно, яйца, млечни, свинско месо и пр.) се базират „на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка“ (Решение на КЗК (№427/18.04.2024 г., с което приема Секторен анализ на пазара на олио и брашно), както и че за увеличаване на крайните цени на дребно причината е в по-високите доставни цени на краве сирене, кашкавал от краве мляко, яйца от кокошки и прясно охладен св. бут, както и в нарастналите разходи на веригите за издръжка на дейността им (Решение №АКТ-81-23.01.2025).
Според същото решение, цитираните в него данни не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба у търговските вериги.
Спорният опит от Европа
Там се добавя, че опитът на някои европейски държави да предложат подобни на предлаганите в проектозакона механизми (пределни цени, пределни надценки) доведоха до значително по-висока инфлация – в случая с Унгария инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. (почти 50% на годишна база), като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.
През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като оттогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.
В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България.
„Предлаганите ограничения на надценките и задължения за поддържане на количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да бъдат разглеждани като Нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС. На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, и задължителните изисквания за складиране на търговците на дребно са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция“, заключава позицията.
