България е държавата в ЕС с най-малко медицински сестри на брой болнични легла и сериозно увеличение на средната възраст във всички медицински професии. Въпреки задаващата се кадрова катастрофа в сектора, засега кадровите политики не стигат много отвъд Колективния трудов договор (КТД).
2024 г. не прави изключение. Действащият в момента КТД изтича на 12 април и през последните седмици темата е на фокус за всички, които би засегнала – както работещите, така и работодателите.
Какво е „Колективен трудов договор“ и за кого има значение
Колективният трудов договор е отраслово споразумение между синдикати, работодатели и държава, което регламентира условията на труд в дадения сектор. КТД би следвало да задава минимални стандарти в сферата, в случая – здравеопазването – които да са задължителни за всички лечебни заведения, независимо от тяхната функционална или административна подчиненост, както и от формата на собственост. Традиционно най-видимият и публично дискутиран елемент от договарянето е заплащането. Немалко лечебни заведения в страната обаче никога не са успявали да постигнат заложените в КТД нива на възнаграждение.
През 2022 г. КТД предвиди драстично увеличение на заплатите в сектора – до 2000 лв. минимално за лекарите и 1550 – за медицинските сестри. Договорът беше политически анонсиран като мярка за задържане на кадрите в страната и повишаване привлекателността на медицинските професии. Условията му обаче не бяха одобрени от организациите, представляващи болничните директори и въпреки че те отказаха да го подпишат, той влезе в сила. Още това наведе на съмнения до каква степен шумно коментираното увеличение ще се случи на практика.
И съвсем очаквано – в много лечебни заведения не се случи.
От пожелателни към задължителни изисквания за заплащане
Данни от 2023 г. допълнително наведоха на извода, че КТД не е правилният или поне не е достатъчен инструмент за справяне с дисбалансите в здравеопазването. Докато повече от половината медицински сестри работят извънредно и получават до 1600 лв. месечно за труда си, доходите на някои директори на малки държавни и общински болници необяснимо достигат 40 000 лв. на месец.
През есента на миналата година Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българският лекарски съюз (БЛС) обявиха, че ще ограничат този дисбаланс. Те задължиха чрез анекса към Националния рамков договор лечебните заведения, работещи с НЗОК, да не допускат съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в болниците да е повече от 10 към 1.
От 1 март 2024 г. влезе в сила и нов анекс, който предвижда увеличение на цените на клиничните пътеки, съответно на приходите на болниците. Документът залага и санкции за тези от тях, които не успеят да плащат заложения в КТД в момента минимум от 2000 лв. на лекар и 1550 лв. на медицинска сестра. Санкциите трябва да започнат да се прилагат след 1. юни, но ако междувременно се подпише нов КТД с по-високи заложени възнаграждения, вероятно този срок ще бъде променен.
„Идеално, но неизпълнимо“
В последните седмици двата основни синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ внесоха в Министерството на здравеопазването две отделни предложения за нов Колективен трудов договор. Докато КНСБ предлага диференцирано увеличение на заплатите според нивото на компетентност, „Подкрепа“ залагат около 30% увеличение за всички работещи в сферата.
Предложени са и значими увеличения в заплащането на извънредния труд, нощния труд, отпуските, обезщетенията при пенсиониране. И двете организации твърдят, че разчетите им са реалистични и изпълними.
Работодателите в сферата на здравеопазването обаче са на противоположното мнение. В най-уязвима позиция са общинските болници, много от които не са достигнали дори сега определените нива. „Предложението за 2700 лв. минимална заплата за лекар и 2000 за сестра е идеално, но неизпълнимо. Нямаме достатъчни приходи за това“, коментира пред Свободна Европа д-р Неделчо Тотев, председател на Асоциацията на общинските болници.
По думите му и в момента малките общински болници харчат между 80 и 85% от приходите си за заплати.
„Ние работим по ниско платени клинични пътеки, чиито цени са увеличени със 7 до 10 на сто. Откъде се очаква да генерираме приход, за да съществуваме“, пита риторично Тотев. Той каза още, че нагласата на работодателите в сферата е отново да откажат да подпишат КТД.
Справедливо заплащане или „уравниловка“
Лечебните заведения са много различни и няма как минималната задължителна заплата в сектора да се определя по възможностите на най-добре справящите се, смята анализаторът Аркадий Шарков.
В началото на 2024 г. изследователската организация, в която той участва, публикува доклад за състоянието на цените и заплащането в здравеопазването. Според документа средните цени на клиничните пътеки дори след увеличението не са достигнали останалата икономика. Според Шарков КТД създава уравниловка в заплащането без да гарантира производителност или поне приходи.
„Пациентът е свободен да избере дали да се лекува в общинската, областната или университетската болница, но директорът на общинската е длъжен да плати същата минимална заплата“, обяснява той.
По думите му сравнението дори между различните общински болници е нерелевантно, тъй като икономическите показатели на общините и ангажираността им с местното здравеопазване имат драстични различия.
Според Шарков, ефективният подход би изисквал да се направи макроанализ, който да вземе предвид нивата на заплащане и източниците на приходи във всички лечебни заведения, преди да се търсят възможности за някакво оптимално осредняване на стойността на минималните възнаграждения.
Кризи и възможности
Действащият в момента браншови колективен трудов договор в здравеопазването изтича на 12 април и според юристи, ако не бъде изрично продължено действието му, то след тази дата той няма да важи. Нов трудно ще бъде подписан, предвид отказа на работодателските организации и липсата на политически стабилно ръководство на МЗ, което да модерира процеса.
Заложените в Националния рамков договор задължения на лечебните заведения да изплащат дадени нива на възнаграждения пък са атакувани в съда от всички организации на болници.
И макар по въпроса за преодоляване на кадровата криза в здравеопазването страната ни да закъснява драматично, нищо не навежда на мисълта, че тази поредна криза ще се използва като възможност за ефективни мерки и истински решения.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
