Ако след повече от 3 седмици мъки депутатите си изберат председател и работата на Народното събрание се отпуши, но няма мнозинство поне около няколко основни теми – лошо, защото се отваря вратата за предизборна употреба на парламента. Ако и утре, при деветия опит отново не бъде избран шеф на парламента – пак лошо, защото партиите демонстрират несъстоятелност, без да целят това.
Така може да се обобщи ситуацията около парламентарния „параграф 22“, в който изпадна 51-вото Народно събрание от момента на сформирането си.
Четете бюлетина Денят с Mediapool
Макар от близо 4 години политическата криза да не намира дори средносрочно решение и отново да изглежда, че редовно правителство няма да има, до подобен парламентарен блокаж досега не се е стигало.
До сряда вечерта предстоящата кандидатура на Атанас Атанасов вероятно създаваше очаквания за развитие на заплетения казус с председателя на 51-вото Народно събрание, въпреки че номинацията му крие рискове. Източници на Mediapool прогнозират, че не е изключено ГЕРБ и Пеевски изненадващо да го подкрепят, само за да поставят ПП-ДБ в тежка ситуация. Положението обаче стана още по-заплетено, след като Борисов заплаши да върне кандидатурата на Рая Назарян за шеф на парламента.
Това обаче само ще задълбочи парламентарната криза, ще изостри противопоставянето между партиите и общественото недоволство срещу основните политически сили.
Рискът да бъде избран председател, без консенсус по политики
Представители на различни парламентарно представени формации казват пред Mediapool, че това да бъде избран председател на парламента, без да има консенсусно мнозинство по основни теми, крие много подводни камъни.
Преди ден служебният премиер Димитър Главчев даде знак, че няма намерение да внася бюджет за догодина, ако положението с липсата на каквото и да е мнозинство в парламента не се промени, защото „е много рисково да се внася бюджет в предизборна ситуация“.
И действително – ако партиите не седнат на една маса и не се разберат за кратка програма за работа, евентуалното приемане на бюджета ще се превърне в предизборно наддаване, което е възможно да взриви 3-процентния дефицит, важен за влизането на България в еврозоната.
Освен това ще се отвори възможност за плаващи мнозинства по спорни законопроекти и предложения.
Например, почти всички партии казват, че трябват промени в изборното законодателство, но ако няма предварителен консенсус какви да са те, може да се стигне до различни мнозинства, които да приемат взаимоизключващи се текстове, да усложнят ненужно изборния процес и да намалят още повече доверието в него.
Друга възможност е да няма мнозинства по която и да е тема, Народното събрание да не приема нищо и блокажът на практика да продължи, но с избран председател.
Така най-логично и конструктивно остава да се намери мнозинство, което да се разбере не само за шеф на парламента, но и за краткосрочна програма за работа на депутатите.
Ако не бъде избран шеф на НС
Междувременно обаче първото заседание на 51-вото Народно събрание продължава вече 23 дни, защото политическите сили не могат да се разберат кой да е председател. Заради това блокират и възможността да се отиде на нови избори. Причината е, че според чл.99 от Конституцията проучвателни мандати за съставяне на правителство се връчват на парламентарни групи. Такива обаче все още официално няма, защото досега обявяването им се е правело след избор на редовен председател и решение, че правилникът на предходния парламент действа до приемането на нов. А без да бъде извървяна процедурата с мандатите, няма как президентът да насрочи дата за поредния предсрочен вот.
Сега обаче парламентът е зациклил на първата стъпка. Така се оказва, че този път, за разлика от досегашните, партиите дори не могат да отидат на нови избори.
Заради този блокаж се чуват все повече гласове, че има как досегашните задължителни стъпки да се заобиколят и определяният в Конституцията най-възрастен депутат, който ръководи първото заседание преди избора на председател, да обяви парламентарните групи. Засега обаче политическите сили не са прибегнали до това да се съгласят с този прочит, който би бил безпрецедентен в българската история.
Какво е положението в момента
До последно не се знае дали в сряда кандидатите ще са четирима или ще има и пети в лицето на Рая Назарян от ГЕРБ. Ясни изглеждат номинациите за председател на Народното събрание да са четирима – Атанас Атанасов (ДБ), Силви Кирилов (ИТН), Наталия Киселова (БСП) и Петър Петров („Възраждане“), който вероятно отново ще получи гласовете само на съпартийците си.
При останалите кандидати неизвестните са много. На първо нясто не е сигурно дали Борисов наистина смята утре да върне Назарян сред кандидатите, но дори това да не се стане – ясен фаворит няма.Неофициалните разговори за подкрепа на всеки един сигурните трима кандидати продължават, макар засега да изглежда, че няма постигнато мнозинство.
Ситуацията с Кирилов
Досега най-близо до избирането е бил Силви Кирилов, който като доайен на 51-вото Народно събрание да стане временно шеф на НС до евентуалното намиране на управленско мнозинство, за да може да се отпуши работата на парламента. При досегашните гласувания на него не са му стигали между 20 и 2 гласа,. Той последователно получава подкрепа от ИТН, АПС, МЕЧ, както и част от групата на ПП-ДБ. ПП подкрепя Кирилов с аргумента, че само ИТН е подписала декларацията за санитарен кордон около Делян Пеевски и депутатите му. ДБ обаче не желае да подкрепя шеф на парламента заедно с „Възраждане“ и това създаде колизия в ПП-ДБ, както и в самата фракция на „Продължаваме промяната“, от която бяха изгонени двама депутати. Те обаче намериха подслон при ДБ.
Миналата седмица ДБ направи еднократна отстъпка и подкрепи Кирилов. Този вот обаче показа, че само гласовете на 18-те депутати от ДБ не са достатъчни. Причината е, че Даниел Лорер и Явор Божанков, които бяха от квотата на ПП в парламента, все пак не гласуваха „за“, което доведе до настояване от страна на Кирил Петков да напуснат Народното събрание. ДБ се застъпи за тях и за това, че имат право на различна позиция, и те остават депутати като част от групата на ПП-ДБ. Ако обаче при това гласуване Божанков и Лорер, заедно с ДБ бях подкрепили Кирилов, той щеше да е избран.
Другата възможност за избирането му беше цялата група на БСП или поне няколко от социалистите да го бяха подкрепили. По неофициална информация на Mediapool договорки в тази посока е имало, но те пропаднали в последния момент.
Подкрепата за Киселова
Именно когато имаше най-голяма вероятност да се появят няколко гласа от БСП за Кирилов, лидерът на ГЕРБ елеминира напълно този шанс, оттегляйки кандидатурата на Рая Назарян и обещавайки подкрепа за издигнатата от БСП Наталия Киселова. Така на балотаж отидоха Кирилов и Киселова. Дори да искаха, нямаше как депутати от БСП хем да гласуват за своя кандидат, хем да изберат опонента ѝ.
Така Борисов уж направи крачка назад, но отдалечи още повече парламента от намиране на решение.
В петък в крайна сметка Киселова получи подкрепата само на БСП и ГЕРБ. За кратко имаше очаквания и АПС да гласува за нея. Междувременно обаче Пеевски даде знак, че може да помогне за избора ѝ като той и депутатите му не участват в гласуването, а това отказа доганистите да я подкрепят. По информация на Mediapool засега от АПС нямат намерение да гласуват за нея и утре.
Междувременно обаче и в БСП има напрежение. Част от парламентарната група на социалистите настоява във вътрешнопартийни разговори Киселова да бъде оттеглена и заменена с Петър Кънев, но това среща отпор в Националния съвет на партията.
Казусът с Атанасов
Кандидатурата на лидера на ДСБ Атанас Атанасов се появи в събота, изненадващо дори за коалиционните партньори на партията в ПП-ДБ – „Да, България“ и „Продължаваме промяната“. И двете партии обаче обявиха подкрепата си за него. Тук любопитна е позицията на ГЕРБ. Миналата седмица партията на Бойко Борисов безусловно подкрепи номинацията на Киселова от БСП. Сега обаче отказва същото за Атанасов. От събота насам говорители на ГЕРБ повтарят една и съща позиция – биха подкрепили лидера на ДСБ за шеф на парламента, но само ако двете формации започнат преговори за общо управление.
Тук има един нюанс – какво би казала „Европейската народна партия“ (ЕНП) за позицията на ГЕРБ да има условия за Атанасов, но не и за Киселова? И ГЕРБ, и ДСБ са част от ЕНП, но хората на Борисов подкрепят без условия не кандидата от собственото си европейско семейство, а този от ПЕС.
Освен това само няколко дни преди ДСБ да предложи Атанасов, Борисов се опита да предложи пакетна оферта – Атанасов да стане шеф на парламента, а Борисов да е премиер. Тогава от ПП-ДБ се обявиха против това лидерът на ГЕРБ да е министър-председател и отхвърлиха предложението. Интересен беше аргументът на Борисов да предложи именно Атанасов да стане председател – „от втората политическа сила си ти (Атанасов – бел.ред.) , имаме ти доверие“.
Засега обаче изглежда, че нито „доверието“ към Атанасов, нито фактът, че ДСБ са част от ЕНП, не променя позицията на ГЕРБ – да поставя условия към тази номинация, но безусловно да подкрепя Киселова.
Ами ако Борисов и Пеевски подкрепят Атанасов?
Във вторник санкционираният по глобалния закон „Магнтски“ Делян Пеевски направи неочакван ход като на практика сам се включва в искания от ПП-ДБ санитарен кордон около него. Той обяви, че няма да издига кандидати за зам.-председател на НС и за шефове на парламентарни комисии.
Решението беше посрещнато с победоносна публикация на съпредседателя на ПП Кирил Петков във фейсбук: „Страшният Пеевски може да прави стъпки назад, когато няма избор.
След като „Ново начало“ открадна хиляди гласове на предишните избори, ние създадохме „санитарен кордон“ около него. Сега той сам се ограничи и направи стъпки назад, защото не ни пречупиха да „забравим за декларацията“.
Неофициално обаче хора от различни групи казват едно и също: „Пеевски винаги мисли с няколко хода напред, този отказ не е случаен и не е сигнал за капитулация“. Някои дори стигат по-далеч в прогнозите си и не изключват утре Пеевски и Борисов да изиграят номер на ПП-ДБ и да подкрепят Атанасов, за да поставят коалицията в ситуация, в която да се обяснява, че няма нова сглобка. А в същото време да му връзват ръцете като председател през други мнозинства, които да бламират всяко негово решение като шеф на парламента.
Подобен развой обаче изглежда малко вероятен не само заради заявката, че утре ГЕРБ може да върне Назарян в надпреварата за шеф на парламента, а и защото такъв ход би означавал първата партия ясно и публично да покаже, че си партнира с Пеевски – нещо, от което Борисов бяга.
