Служебният премиер Димитър Главчев и предложените от него министри положиха клетва пред парламента, който по този повод се събра извънредно на 9 април. Церемонията продължи по-малко от 10 минути. Във финалния вариант на служебния канбинет има само една смяна – на външния министър. По семейни причини Ивайло Ценов се отказал и е заменен от Стефан Димитров.
„Отговорността (за служебното правителство – бел.ред) категорично не е моя, а на г-н Главчев и на този работещ парламент“, каза преди началото на заседанието президентът Румен Радев.
Над два часа преди полагането на клетвата от презиентството съобщиха, че са издадени указите за назначаването на кабинета и насрочването на изборите 2 в 1 – предсрочен парламентарен и евровот.
Калин Стоянов остава на поста в МВР
Въпреки призивите настоящият министър на вътрешните работи в оставка Калин Стоянов да не остава на поста, той е и във финалния списък на кабинета „Главчев“. Единствената промяна спрямо представения в края на миналата седмица списък е при външния министър. Пъровначално беше обявено, че поста ще бъде зает от Ивайло Ценов, но във финалния вариант той е заменен от Стефан Димитров – досегашен посланик на България в Черна гора.
Преди началото на заседанието на парламетна Главчев обясни, че сменил Ценов, защото имал “ семейни ангажименти“. „Изцяло по семейни причини и аз се съобразих с тях“, каза Главчев.
Попитан защо не е сменил Калин Стоянов, служебният премиер отговори: „Защото така съм решил“.
Радев пък обяви, че ако е зависело от него не само е нямало да остави Калин Стоянов като вътрешен министър, но и е нямало въобще да бъде назначен на поста.
Скандалът
В края на миналата седмица Главчев представи проектоправителството си пред президента и парламентарно представените партии. Още тогава решението му да остави Калин Стоянов за вътрешен министър, както и да номинира зам.-главния прокурор Мария Павлова за министър на правосъдието, предизвика остър отпор на втората политическа сила „Продължаваме промяната- Демократична България“.
Нито Главчев, нито Радев обаче са задължени по някакъв начин да се съобразят с възраженията. Ако президентът не е съгласен с определена кандидатура и номинираният за премиер не я промени с по-приемлива, президентът можеше да не издаде указ за назначаване на цялото правителство. Той обаче не го направи. В конкретния случай подобно решение щеше да означава изборите да не са 2 в 1, което би било сериозен политически негатив за Румен Радев заради общественото недоволство срещу харченето на допълнителни 100 млн. лева за избори в две поредни седмици.
Всичко това се случва на фона на полицейско – политическия скандал около главния секретар на МВР Живко Коцев, който миналата седмица изненадващо подаде оставка, а след това я оттегли с обяснението, че е взел решението под натиск от министър Калин Стоянов, както и от „високопоставени лица в прокуратурата“.
Според конституцията министрите се предлагат от кандидата за служебен премиер. ПП-ДБ обаче заподозряха, че кабинетът е реден от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и от санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ шеф на ДПС Делян Пеевски.
Докато течеше подбора на служебни министри, парламентът реши, че докато е служебен премиер, Главчев ще е с временно прекратени правомощия като шеф на Сметната палата. Той ще се върне на този пост, когато напусне премиерския.
Клетвата – за пръв път пред парламента
Това е първият път, в който се прилага новата конституционна процедура. Сега служебното правителство се закле пред Народното събрание, макар че не то е избрало състава му и в основния закон няма такова изискване. Досега церемонията се провеждаше в президентството. Миналата седмица обаче Румен Радев настоя това да стане в парламента, което е и символен жест на разграничение от служебния кабинет.
Досега президентът определяше и назначаваше служебния премиер и правителство изцяло по свой избор, с което бе ясно, че той носи отговорност за тях. Тези му правомощия бяха орязани с последните промени в конституцията, които Румен Радев и опозицията оспориха пред Конституционния съд.
Според новите разпоредби президентът може да избере служебен министър-председател измежду ограничен брой хора на конкретни държавни длъжности – „председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник“. След разговори с всички в списъка, само дългогодишният кадър на ГЕРБ и досегашен шеф на Сметната палата Димитър Главчев се съгласи да поеме поста.
С работещ парламент
Освен че това е първото служебно правителство, което не е избрано от държавния глава и ще се закълне в парламента, то ще е и първото, което ще работи при действащ парламент. До края на миналата година конституцията предвиждаше Народното събрание да се разпуска със същия указ, с който се назначава служебния кабинет. Сега обаче депутатите продължават да работят до полагането на клетва на новоизбраните народни представители. Очаква се все пак парламентът да излезе във ваканция по време на предизборната кампания, макар да няма задължение за това.
Шестите парламентарни избори от 2021 година насам ще се проведат на 9 юни заедно с евровота.
