Полк. Недялков, няма да Ви изненадам, ако кажа, че бойно знаме на Българската армия никога не е пленявано. Как българските офицери в годините на народната власт възпитаваха бойците, които бяха гордост за държавата ни?
В дебати по Националната телевизия някой твърдеше, че училището не е институция, която да се занимава с възпитанието на децата. Там те трябвало да се обучават, а възпитанието да се извършва само в къщи.
Така че въпросът Ви е много уместен. Бих казал, че възпитанието на човек започва още преди да се е родил и продължава цял живот. Разбира се, че семейството и училището имат голяма роля в този процес. След завършване на средно образование настъпва период, в който младежите стават мъже. Именно тук се появява ролята на службата в Българската армия.
Вие казахте, че няма пленено българско знаме, така е. Богата е историята с победите на българската армия. Пред нея на колене са падали много велики пълководци със своите армии.
Полагането на военна клетва е върховен момент в живота на всеки български гражданин. Да изразиш готовност да умреш за Родината си и да целунеш българското знаме е висша форма на патриотизъм.
Този период в служба на Родината си (наборната военна служба), беше много полезен и необходим за българската младеж. В казармата се преодоляваха и много трудности, което също изграждаше качества, необходими на българските мъже.
Какво да кажа за българските офицери и сержанти? Думите на поета: „след отечеството най-много обичам теб“ с пълна сила важат за всеки от тях. В името на България те понасяха лишения и несгоди. Своите функционални задължения често изпълняваха далеч от своите семейства, близки и приятели, при условия, граничещи с екстремалните и всичко това в името на любовта към професията, любовта към Българската армия, любовта към Родината. Всичко това те предаваха и на своите подчинени.
Българската армия винаги е била част от бойни съюзи през последните 80 год. В какво виждате разликите за нашата армия като участник във Варшавския пакт и в НАТО?
Варшавският договор и НАТО са структури, създадени за колективна отбрана на страните членки.
По конституция задачата на Българската армия е да защитава суверенитета и независимостта на Родината. Не съм убеден, че в настоящия момент армията може да изпълни в пълен обем това си задължение. Високият морал на офицерите, сержантите и войниците не е достатъчно условие за изпълнението на тази задача. Дано случващото се в света събуди българските държавници. Като че ли в последно време се наблюдават малки проблясъци. По отношение различията в армията ни като член на Варшавския договор и НАТО мога да кажа, че боеспособността й по време членството във Варшавския договор в пъти превъзхождаше настоящата. Времената обаче са различни и буквалното съпоставяне, като че ли не е уместно.
Когато говорим за Българската армия, не трябва да забравяме, че тя изпълнява и много социални функции:
- ако отидете в района около Кърджали ще ви кажат, че когато имаше армия, се говореше на български език;
- преди последните реформи в Българската армия значително по-високата й численост позволяваше успешно противодействие на горските пожари и българските села не горяха;
- спомняме си времето, когато армията активно участваше в помощ на селското стопанство и други отрасли на икономиката;
- полкът в Звездец е създаден в годините, когато започва изграждането на КК „Слънчев бряг“ и участва активно в строителството му;
Могат да се посочат още много други такива примери за социална ангажираност. Това обаче не нарушаваше подготовката на армията за изпълнение на основните задачи.
Българският народ винаги се е гордял със своята армия и я е обичал. Българският войник е обичал и умирал; и сега обича и е готов да умре за своя Народ и Родина.
Развитието на Ямболския край в годините на народната власт архивите определят като показателен пример за преобразователната сила на социализма и далновидно политическо и държавно ръководство. Вашата оценка каква е?
Винаги съм твърдял, че местният патриотизъм на ямболци е по силен от този в другите райони на страната. Трудно ми е да кажа нещо лошо за Ямбол. Аз израснах в гр. Ямбол и въпреки, че имах възможност да заживея и другаде, в т.ч. гр. Бургас и гр. София, се върнах отново в моя град. Така че въпросът харесва ли ми Ямбол е излишен.
Развитието на моя град е пред очите ми. Факт е индустриалното, инфраструктурното, културното, спортното, демографското и др. развития на Ямбол. Не трябва да забравяме и раждането на стохилядния жител на града ни.
След 10 ноември т. нар. демокрация в много отношения ни върна доста назад. Вярвам обаче, че традициите, географското положение и хората ще ни изведат от тази ситуация.
Аспарух е забил българското знаме на най-хубавото място на земята, а Ямбол е на най-хубавото място в България. Останалото е в нашите ръце.
О.р.полк. Недялко Недялков е роден в Ямбол през 1951 г. Основното си образование завършва в ОУ „Данчето и Митошка“, средното си образование в Първа гимназия „Васил Карагъозов“. Завършва ВНВУ „Васил Левски“ във гр. Велико Търново, а след това и Военна Академия “Г.С.Раковски“ в гр.София. Професионалната му кариера на кадрови офицер преминава през командир на взвод, на рота, на батальон в град Ямбол, командир на ОМСБ гр. Айтос, зам.-командир и командир на полк в Звездец, зам.-командир на 7-а Мотострелкова дивизия в гр. Ямбол, началник на отдел в ГЩ на БА гр. София.
Като офицер в структурите на Българската армия о.р. полк. Недялков остава 31 години.
