Витринната изложба “Коледни играчки с истории” в Литературно-художествен музей представя празнични украшения, всяко от които има емоционална стойност и разказва важна за своя собственик история. Изложбата е реализирана от екипа на музея и е по идея на журналиста Деляна Бобева, а играчките са предоставени от казанлъчани, които са пожелали да споделят тяхната стойност и спомените, които те им носят.
Идеята се е родила преди година в разговор между Деляна Бобева и нейна приятелка Мира Енева, разказа за БТА Бобева. Сметнах, че всеки има играчка, която носи някаква емоция, посочи тя. Нейната играчка в изложбата е коледно фенерче, което е останало без стъкълца, но е единственото нещо, което ѝ е останало от покойния ѝ баща. „Донесе я през 1972 година от екскурзия в тогавашната Федерална Република Германия и това е наистина единственото, което имам днес от него”, сподели Деляна Бобева и допълни, че още си спомня зимата на тази година, в която снегът е бил два пъти колкото нейния ръст.
Тя каза още, че идната година възнамерява да събере историите на коледните играчки от изложбата в книга с „приказки за възрастни“, чиито илюстрации ще бъдат направени от младата художничка Рая Енева. “Сметнах, че си струва да бъдат разказани и запазени историите на тези играчки”, посочи тя и допълни, че подобна инициатива няма да има само тази година и че възнамерява да продължи да събира историите на празничните украшения.
В изложбата има и други емоционални разкази. Мечето на Боряна Дерменджиева е купено от Лондон по повод първата Коледа на сина ѝ и вече десет години е неизменна част от украсата в дома ѝ, а коледната топка с рисувани Дядо Коледа и елхички на Дима Георгиева е нейният мил спомен за покойния ѝ дядо, който е изработвал такива. Играчките на Виолета Дерменджиева украсяват дома и по празниците от 65 години насам и са спомен от родителите ѝ. Ваня Дянкова показва украшения, закупени от Казанлък по повод първите празници на новородения и син преди 50 години. Веска Мараджиева е предоставила за изложбата едно от ангелчетата, които изработва и подарява за късмет от 2009 година насам. Милена Йорданова пък е получила като подарък от съседи Дядо Коледа през 1974 г., но и до ден днешен тя и нейният брат продължават да го нареждат до елхата всяка година и да си спомнят за своя баща. Славка Самарска също ежегодно украсява елхата си със стъклена гъбка, която е била любимата играчка на нейната покойна майка и на нейния брат, а чрез тази играчка те “оживяват” на всяка Коледа. Коледният венец на Живка Железова пък е нейният “символ на промяната” и и напомня за първата ѝ Коледа в Казанлък.
В изложбата има по-нови и по-стари играчки, има и такива с колекционерска стойност, но всяка една от тях напомня на собственика си за нещо скъпо от миналото, а идеята на Деляна Бобева е да напомни, че Коледа е празник на топлина, на семейни истории и спомени.
Играчките и техните истории могат да бъдат разгледани в музей „Чудомир“ до началото на идната година.
