България е изразходвала милиони за строителството на пречиствателни станции, които или не са довършени, или не са въведени в експлоатация. Това съобщи сайтът RNews.bg, който публикува данни от своя проверка за състоянието на изградените три пречиствателни станции за отпадни битови води в района на Средногорието. Такива има и в селската община Стамболово, област Хасково.
С присъединяването ни към Европейския съюз страната ни пое ангажимент да изгради пречиствателни станции за отпадни води във всички населени места с над 2000 жители. Финансирането на тази дейност се осъществява чрез „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ (ПУДООС), по оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и по Програмата за развитие на селските райони.
По ОПОС 2007 – 2013 г. бяха предвидени значителни средства – над 2.3 милиарда лева за изграждане на пречиствателни станции и обновяване на ВиК мрежата. Реализирането на програмата започна ударно по времето на тройната коалиция, като се подписваха договори с малки населени места, а цените бяха неколкократно завишени. Заради констатирани нередности Европейската комисия спря плащанията по ОПОС в края на 2013 г. Плащанията от Брюксел бяха възстановени след отстраняване на допуснатите грешки, след като на общините бяха наложени значителни финансови корекции по проектите.
По данни на Националния статистически институт до 2022 г. в страната са били изградени 179 пречиствателни станции при поставена цел от 430 пречиствателни станции.
Проверка на RNews.bg обаче показва, че три от изградените пречиствателни станции за отпадни води в района на Средногорието не работят. Разследването е направено след сигнали подадени от екологични организации. Според тях заради неработещи съоръжения за пречистване на битови отпадни води река Тополница е критично замърсена.
Буренясалата пречиствателна станция в Копривщица
В Копривщица, изоставената от 20 години строителна площадка на пречиствателната станция за отпадни води вече е напълно превзета от горска растителност.
В града живеят малко над 2000 постоянни жители, но градът-музей постоянно се посещава от туристи и през лятото количеството на водите, подлежащи на пречистване значително се увеличава. Канализационните води обаче се изливат директно в река Тополница.
В края на далечната 2003 година започва строеж на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) в града, като за целта държавата е отпуснала 2 млн. лв. чрез ПУДООС.
Строителството на станцията се проточва с години и преминава през различни трудности. Налага се преработка на проекта заради наводнение на площадката, което нанася щети на изградените съоръжения. В крайна сметка е изградена допълнителна дига на река Тополница и конструктивната част е изпълнена, като са изградени обслужващата сграда, биобасейните и утаителите.
На 19 февруари 2012 г. община Копривщица едностранно прекратява договора със строителя на обекта, поради разминаване между фактурираните и реално извършените строителни дейности, които до този момент са похарчени 1.5 млн. лв. Общината оспорва и отказва да изплати близо 140 хил. лв. на фирмата изпълнител. В резултат започва съдебно дело и строителството е прекратено.
Според Османи Родригес, директор на дирекция „Териториално и селищно устройство“ в община Копривщица, от бюджета на проекта са останали 800 000 лв. за изпълнение на технологичната част, но обектът остава незавършен и до сега, тъй като Министерството на околната среда и водите така и не превежда тези пари.
През годините община Копривщица прави опити да възобнови строителството, но без успех. Резултатът е пълна разруха на изграденото до момента. По тази причина сегашната общинска администрация е започнала процедура за преработка на проекта, след което отново ще се търси финансиране от държавата, казаха от общината.
Сигурно е обаче, че Копривщица ще посрещне следващия Национален събор на българското народно творчество през 2025 г. отново без пречиствателна станция, а тогава там, както обикновено ще се съберат няколко десетки хиляди посетители.
Пречиствателната станция в село Душанци
През 2009 г. община Пирдоп подписва договор с Държавен фонд „Земеделие“ за „Воден проект на село Душанци“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В края на годината е направена първата копка на проекта, който е на стойност 12 млн. лв. Той включва подмяна на водопроводна и канализационна инсталация, както и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води.
През 2012 г. обектът е завършен и приет от Държавна приемателна комисия след 72-часови проби и без забележки. На 21 декември 2012 г. са издадени акт за въвеждане в експлоатация и разрешение за ползване на съоръжението.
Според Закона за водите пречиствателната станция е собственост на общината, но трябва да се предаде за експлоатация на местното ВиК – София област. Това е трябвало да стане с решение на областната ВиК асоциация, но такова решение не е взето. Едва през 2016 г. Асоциацията нарежда на ВиК-София област да приеме за експлоатация изградената нова ВиК инфраструктурата в село Душанци.
За 8 години ВиК-София област намира редица причини да не приеме пречиствателната станция, въпреки че обектът е приет от Държавната приемателна комисия, в която дружеството е участвало със свой представител.
Според кмета на община Пирдоп Ангел Геров причината за осем годишното протакане е, че станцията работи на загуба поради малкия обем на пречистваните води и ниските такси, събирани от жителите на селото.
През януари 2024 г., след сигнали на граждани и еколози, областният управител на София област Юлиян Леков разпореди извършването на комплексна проверка на пречиствателната станция за отпадни води село Душанци. Извършената инспекция констатира, че станцията е в изправно техническо състояние, но не работи заради системен проблем – периодично запушване с камъни и чакъл на шахтата, през която приема приема отпадните води.
Според Росица Итова, управител на ВиК – София област, до отстраняването на проблема, дружеството не може да работи със станцията в село Душанци преди проблемът да бъде отстранен, заради сериозния риск от възникването на аварии и последващи ремонти.
Пред RNews.bg кметът на Пирдоп Ангел Геров казва, че проблемът може да бъде разрешен с изграждането на допълнително съоръжение – утайник, но общината не разполага с финансови средства за това. Според него пречиствателната станция в Душанци може да бъде пусната в експлоатация и сега в рамките на една седмица за профилактика на съоръженията.
Ангел Геров сподели и едно сериозно противоречие между изискванията на програмата, според която докато пречиствателната станция не бъде прехвърлена на местното ВиК дружество, общината е длъжна да поддържа работата ѝ. В същото време според Агенцията за държавна финансова инспекция общината не може да изразходва средства от бюджета си за тази цел. По тази причина Пирдоп не може да оперира пречиствателната станция в Душанци, тъй като не е ВиК оператор.
Кметът на Пирдоп твърди също, че ВиК – София област трябва да изпълнява своите функции и да пусне в експлоатация станцията. По негово мнение нейната работа може да бъде икономически ефективна, в случай че приеме отпадните води и на село Антон, които могат да се доведат по гравитачен път до станцията. За това решение според Ангел Геров не са необходими значителни разходи.
В момента обаче ПСОВ-Душанци продължава да стои заключена, а отпадните води на селото да се изливат непречистени направо в реката.
ПСОВ-Пирдоп – добър пример, но с пропуски
Пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) в Пирдоп е изградена през 2013 г., като част от интегрирания воден проект на общината. Финансирането от 44.2 милиона лева е осигурено от оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013 г.
През 2017 г. ПСОВ е предадена за експлоатация на ВиК-София област, а две години по-късно към станцията са включени и част от отпадните води на град Златица.
Според кмета на Пирдоп Ангел Геров станцията работи с добри показатели, но нейното местоположение не е добре избрано. Тя е построена в непосредствена близост до къщите в един от крайните квартали на града. В резултат от това през лятото миризмата от станцията непрекъснато тормози хората.
Освен това отпадните води от Златица се прехвърлят с помпи, което е допълнителен разход. Пак според Геров по-доброто местоположение за станцията би било тя да се намира на мястото, където отпадните води от двата града да постъпват гравитачно в нея. Подобни коментари обаче едва ли са рационални, тъй като станцията вече не може да бъде преместена.
Интересен парадокс е, че в Златица ВиК-София област прилага две тарифи за плащането на водата. Жителите, чиито отпадни води постъпват за пречистване в ПСОВ-Пирдоп плащат значително повече за ползването на вода, в сравнение с останалите.
Пречиствателни станции „фантоми“ и в област Хасково
Примерите от Средногорието не са единствени за страната. Лъчезар Бакърджиев, бивш заместник-областен управител на Пловдив област твърди, че ВиК отрасълът в България е в критично състояние.
„Осигуряването на питейна вода и управлението на отпадните води е стратегическа дейност и при изразходването на европейски и бюджетни средства трябва да е с приоритет. За съжаление и тази година редица селища бяха на воден режим, защото паричните потоци отиват в неправилната посока“, коментира Лъчезар Бакърджиев.
Според него липсва всякакъв контрол за ефекта от направените инвестиции във ВиК сектора поради многото институции, които отговарят за него – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, Министерството на финансите, „Български ВиК холдинг“, асоциациите по ВиК и ВиК дружества.
Той даде пример с община Стамболово, област Хасково, където са въведени в експлоатация с т.нар. Акт 16 редица малки пречиствателни станции за отпадни води заедно с довеждащите колектори, но на практика те не съществуват или не работят.
През септември 2006 г. на сесия на Общинския съвет в Стамболово е приета Стратегия за развитие на общината, която предвижда изграждане на 11 пречиствателни станции. От тях с днешна дата са изградени 6, но те не работят. Останалите 5 са построени само по документи.
За изграждането на тези пречиствателни станции „фантоми“ са изхарчени милиони левове, а подобни примери със сигурност има и на други места в страната. Паралелно с това броят на хората, живеещи на воден режим се увеличава заради лошо управление на водните ресурси.
