
Спектакълът се отличи със своята концептуална дълбочина: освен стихове на поета, прозвучаха диалози между Добромир Тонев и писателя Христо Карастоянов (1950–2024), създадени върху основата на тяхната кореспонденция и публицистика. Тези текстове са част от личния архив на Карастоянов, дарен през 2024 година от неговата съпруга София на Държавен архив – Ямбол. В декора присъстваше и една особено емоционална реликва – личната пишеща машина на Добромир Тонев, също дарена на архива. Показани бяха също архивни видео кадри за поета.
Заглавието на спектакъла – „Добрият мир на Добромир“ – не е случайно. То е точен цитат от статия на Христо Карастоянов, публикувана на 25 април 1974 г. във вестник „Народен другар“, в която за първи път в печата се споменава името на младия тогава поет Тонев.

„По-младите от нас ще кажат, че сме във вайба на Добри Тонев, по-зрелите ще кажат, че сме на неговата честота. Защото ще бъдем в добрия мир на Добромир. Ще усетим силата на камъка, държащ на раменете си водопада; крехкостта на пясъка, вграден в къщите и чашите на техните стопани; ще вдишаме аромата на билки и на онази дива трева, която подлудява конете; ще докоснем опакото на есенните листа и ще жадуваме кокичетата като фосфорните точици на зимния циферблат“, каза в словото си директорът на ямболския архив Светлана Бъчварова, чиито думи изпълниха залата с образи от поетичния свят на Тонев.
Тя припомни и една записка от предсмъртния дневник на поета – метафора за твореца, който никога не смята словото за „завършено“, и който добавя щрихи, дори когато картината изглежда готова: „…приличам на художник, който е подарил картина, но след време решава, че нещо по нея не е довършил. И като се промъква тайно в къщата на собственика на картината, без да я сваля, доразвива мотивите си, рисувайки през рамката – по стената. Дали собственикът после ще се намръщи, или с усмивка ще приеме тази щуротия, ми е все едно. По-важното е да разбере кой го е направил.“


Добромир Тонев е роден в Ямбол на 15 октомври 1955 г. Завършва средно образование в града, а през 1979 г. – българска филология в Пловдивския университет. Същата година излиза първата му книга „Белег от подкова“, удостоена с национална награда за дебют. Следват книгите „Нежна машина“ (1984) – награда на Съюза на българските писатели, „Свиждане със светлината“ (1990), „Арго“ (1994) – награда „Пловдив“, както и други стихосбирки, превеждани на редица езици – руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски. Поетът работи повече от две десетилетия като редактор в издателство „Христо Г. Данов“, ръководи литературния клуб „Гео Милев“ в Пловдив и създава Националната младежка поетична академия, която и днес носи неговото име.


Театрално училище „Палечко“ е част от клубовете към Общински детски комплекс – Ямбол. Вече няколко десетилетия негов ръководител е София Карастоянова, която с последователност и отдаденост изгражда поколения млади актьори, способни да усещат текста не само като монолог, а като живо дихание. Именно те – настоящите възпитаници, вдъхнаха отново живот на стиховете на Тонев, превръщайки рецитала в преживяване, което озари залата с поетичните му проникновения.


Вечерта бе не само театрално събитие, но и акт на памет – за двама ярки ямболски творци, за силата на словото и за младите, които продължават да го носят. Тя показа, че поезията на Добромир Тонев продължава да живее – в сърцата, в архивите, в гласовете на младите театрали и в добрия мир, който носи със себе си.





