
Българските олимпийци по биология отново са сред най-добрите в света и спечелиха пълен комплект медали – златен, сребърен и бронзов, както и почетна грамота, от 35-ата Международна олимпиада по биология, провела се в Казахстан.
Виктор Лилов (СМГ) спечели златен медал и се класира в топ 10 в света. Момчил Петков (НПМГ) грабна среброто, Виктор-Александър Раданов (СМГ) – бронз, а Явор Банов (ППМГ Бургас) взе почетна грамота. Младежите завоюваха медалите след като премериха знания с най-добрите 320 състезатели по биология от 80 държави в целия свят. Техни ръководители в Казахстан бяха проф. д-р Албена Йорданова (Медицински факултет, СУ), гл. ас. д-р Радослав Александров (Институт по Молекулярна биология, БАН) и докторант Теодор Трифонов (Институт по биоразнообразие, БАН).
Участието на българския отбор е подпомогнато от „Виваком“, която дари 30 000 лв. на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки за тазгодишната подготовка на младите таланти от различни области на науката. Телекомът да трети пореден път финансира олимпийските надежди и досега е дарил близо 140 000 лв. за подготовката и участието им в международни състезания.
Пътят на олимпийците от ученици до златни медалисти условно се разделя на няколко етапа – от проявата на интерес към съответната сфера, през задълбочаване на познанията и участието в национални състезания до цялостната им подготовка и участие в международни олимпиади.
Всичко започва с първия етап – любопитство, което децата проявяват към света около тях още в ранна детска възраст.
Златният медалист Виктор Лилов открива любопитството си към биологията и химията още като дете. С помощта на учителите си той става първия български олимпиец със златни медали от двата най-силни международни турнира в две дисциплини – биология и химия.
След любопитството идва вторият етап – откритието на интерес към конкретната сфера. В България това обикновено се случва след 6 клас, когато химията, биологията и физиката се обособяват като отделни предмети. Тогава се появяват и вдъхновяващи учители, които успяват да разпалят страстта и интереса на децата, провокират ги да мислят, да търсят и да опитват. Учениците започват да участват в общинските, областните и националните кръгове на олимпиадите. Такъв е и пътят на Виктор-Александър, който от малък се интересува от науките, а след 7 клас избира именно биологията и сега завоюва сребърната отличие..
С течение на времето, жаждата на младите таланти за нови знания ги отвежда извън пределите на класната стая и ги провокира да посещават специализирани школи, да търсят допълнителни материали, да се организират в групи и дори да се подготвят сами.
Третият етап е подготовката. За да стане част от разширения национален отбор по дадена наука, ученикът няколко години участва в националния кръг на олимпиадата, като за най-престижните международни олимпиади се излъчват младежите, класирали се на първите места в националния кръг в 10, 11 и 12 клас. Веднъж заели мястото си в разширения национален отбор, младите таланти участват в интензивен подбор, подготвен от ръководителите на отборите. Сред тях са университетски преподаватели, професори от институти на БАН, някои от най-добрите учители по природни науки в страната. Бронзовият медалист Момчил Петков успява да премине през трудния подбор и за първи път е част от националния отбор по биология. Пред него от тук нататък предстоят хиляди нови възможности за растеж и още много спечелени медали.
Между пет и десет години труд отнема пътят от провокирането на интереса до завоюването на олимпийските отличия по точни науки, отбелязват още от спонсора „Виваком“.





