Планетарната душа на един южняк или слово за ямболския поет Илко Капелев

„Полет по време на буря“, Илко КАПЕЛЕВ

     Така е озаглавил своята книга поетът, защото неговият полет в небето на поезията наистина е по време на бурни събития в света. Поезията е изповед на душата. И тук аз няма да правя критически разрези на стиховете в книгата, а ще се опитам да следвам пътя на душата на поета, онзи сложен път в лабиринта на нашето съвремие. Тя ще се изкачва по пътя „към върха“, както в самото предисловие в книгата твърди самият автор, за да си изкове от светлината на звездите храм… Но пътят и’ започва от един селски дом, където майката на поета „гребе боя от облаците и боядисва селската къща“. Душата му ще я превърне в кокиче, ще мине по баирите на юга и отвъд баирите да послуша „дивото“ как търси път към нея, ще открие магията на вятъра в стърнището, който се превръща в хляб.

     Пътят на душата Капелева ще я отведе на север, далеч от южното слънце. Северът ще приеме нейното странстване и там тя ще наблюдава в захлас „На звездите табуните как отвличат понякога в  колесница поета“. Но тя ще каже на северния вятър   т р а м о н т а н: „…Аз ще оцелея, джан!“, ще каже на самия поет: „Разиграй лудия кон на душата си – на теб ти отива да бъдеш ездач!“   И поетът Илко Капелев ще я послуша, ще стане един северен рицар с южняшка кръв. Сибир ще завладее сърцето му. Животът на тялото и на душата там е суров и душата ще придаде суровост на думите в стиха. Той ще обуе кучешките унти* и ще тръгне по стъпките на северните елени. Така със своите стихове Илко Капелев ни разказва една сурова, но красива северна приказка. Неговите стихове не напомнят ничий образец, защото самите те са постигнат уникален поетичен образ.

     Завладяла севера или северът завладял нея, душата тръгва към своя изконен юг, като на един северен остров „красив като утопия, ще намерят някога рибарите бутилка, в която е заточен“ нейният дух.

     Завърнала се по родните места, душата ще разбере, че предишният и’ свят го няма, ще намери дори една антилюбов:

                    Сега ще разрушим гнездата – защото

                    без птици са гнездата.

                    След туй ще разрушим душата – защото

                    без корен е душата.

     Ще вижда как „изгревът освирепява“, макар да знае, че свободата е „парче от знаме“ и сърцето става „пещ, заредена с червени хлябове“. Дали от болка или от радост, но тя ще повели на поета да седне „до орела, за да си побъбрим като човек и хищник… Но той е сграбчил сухото стърнище и го опъва към небето“. А под него „варварски вятър диво в гърлото на България хлопа“.

     Седнала някъде из родния юг, душата Капелева ще види как „Самотно остаряват сред полето бащите ни – прегърбени върби“, как „Бучат подземните реки на Свободата“, а „На другия бряг на градската река чакат гарваните“. И останала насаме, душата тъгува, че „във пролетта е разрушена пистата за кацане“.

     Поезията на Илко Капелев надхвърля земното притегляне и все пак си остава в орбитата на земята ни. Планетарният път на душата му е преминал и може би още преминава през небесната мечта и земната любов.

     …Накрая ще помоля за прошка, че за това кратко есе ползвах за собствената си необходимост много от неговите думи.

     Прости ми поете!

                                                                                         Иван АНТОНОВ, поет

                                                                                        Плевен, 29 март 2025 г.

              ^{_{*унти, рус. – високи северни ботуши от куче или елен с козина отвътре и отвън. С валенки можеш да замръзнеш при минус 50 градуса, с унти – никога…}}

Литературното представяне на поета Илко Капелев на 29 март’25 г. в културния център на историческия град-герой Плевен (старата джамия на града) мина прекрасно. Залата беше пълна, много от зрителите помолиха за автограф поета след официалната част на събитието. С него бе и съпругата му Мариана Капелева, която, според думите на Капелев, е най-голямата духовна опора в живота му.

Живописно слово за автора поднесе младата поетеса Дария Георгиева. Поетът Иван Атанасов, с който Илко Капелев и той са учили заедно в единствения в света Литературен институт „Максим Горки“ в Москва, определи Капелев като „явление в съвременния литературен живот на България“. Според поета Иван Антонов „поезията на Илко Капелев надхвърля земното притегляне…“ Великолепни думи за творчеството на ямболския поет каза и поетът Кънчо Великов.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН   АДРЕС

до поета ИЛКО КАПЕЛЕВ, гр. Ямбол, България

        ПРИЯТЕЛЮ,

        За нас, творците от Национален литературен кръг  „Кайлъка“ – Плевен, и Международно творческо сдружение „Сцена на духовността“ – Плевен, е чест и привилегия да представим две от твоите книги – „Полет по време на буря“ и „Сибирски дневник“.

        Те са ярко доказателство, че ти си явление в българската литература! Един изключителен поет и писател!

         В продължение на 11 години си живял и работил в суровия Север. Там си написал най-стойностните си творби. От сърце ти желаем Сибирско здраве и кавказко дълголетие!

         Под твоето перо да се родят нови запомнящи се стихове и романи!

         До нови срещи, ПРИЯТЕЛЮ!

         Нека да оживее през годините творческата връзка между Плевен и Ямбол!

Национален литературен кръг „Кайлъка“ – Плевен

Председател – Иван Атанасов;

МЕЖДУНАРОДНО  ТВОРЧЕСКО СДРУЖЕНИЕ „Сцена на духовността“ – Плевен

Председател – Иван Антонов