Очаквано платеното саниране, макар и само с 20% самоучастие, не успя да предизвика интереса на гражданите. Така 160 милиона лева от безвъзмездна европейска помощ остават на разположение, като от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не посочват за какво ще бъде използван този ресурс.
По Плана за възстановяване и устойчивост, финансиран с европейски средства, бяха отпуснати около 1.4 млрд. лв. безвъзмездна помощ за енергийно обновяване на частния жилищен фонд.
Първи етап
Процедурата беше разделена на два етапа. Първият етап беше за безплатно саниране, за който бяха отделени около 1.1 млрд. лв. от безвъзмездните средства. Той предизвика огромен интерес – 3068 проектни предложения за близо 4 милиарда лева. От тях бяха одобрени едва 756 блока, което очаквано предизвика масово недоволство.
Започна проверка на енергийните обследвания заради съмнения, че част от тях са фалшиви. Отделно имаше допуснати технически грешки. МРРБ така и не публикува нов списък и не съобщи колко грешки е открила и кои блокове е добавила към първоначално одобрените 756.
До момента публично от ведомството на министъра в оставка Андрей Цеков не са съобщавали да са подписали споразумения за безплатно саниране с общини.
Втори етап
Вторият етап за саниране предвиждаше самоучастие с 20% на собствениците на апартаменти. Таванът на безвъзмездните средства беше над 282 милиона лева.
Първоначално към процедурата нямаше почти никакъв интерес – едва няколко сгради бяха кандидатствали до 16 януари 2024 г.
Това доведе до удължаване на срока до края на февруари, като бяха подадени общо 292 проектни предложения за около 145 милиона лева.
На 6 март 2024 г. депутатите от три парламентарни комисии решиха да възложат на МРРБ изработване на механизъм за финансиране на енергийни мерки за всичките 2312 сгради в резервният списък от първия етап на програмата. След това решение интересът към процедурата със самоучастие рязко намаля, посочват от МРРБ.
Така след второто удължаване на срока – до 28 март, са подадени едва 15 нови проектни предложения за саниране на жилищни сгради с 20% самоучастие. Поради слабия интерес няма да има ново удължаване на срока, казаха от МРРБ.
Равносметката от втория етап е общо 307 проектни предложения за енергийно обновяване на жилищни сгради на обща стойност над 152 млн. лв., от които безвъзмездната помощ е за над 123 млн. лв. при бюджет от 282 млн. лв.
Сега предстои оценяване и класиране на предложенията, като одобрените многофамилни жилищни сгради ще получат до 80% безвъзмездна финансова помощ от стойността на подадените проекти.
Голяма част от участвалите във втория етап на санирането са сгради от резервния списък. Това са предимно малки кооперации, като средната инвестиция в една сграда е около 500 000 лв.
Тъй като нямаше задължително изискване собствениците на апартаментите да са внесли предварително 20% самоучастие, се очаква една част от тях да не пожелаят да сключат договори за платеното саниране.
Парите за санирането са под риск
Строителната камара вече предупреди, че заради забавянето на процедурата по енергийното обновяване на частните жилища средствата може и да не бъдат усвоени. Причината е, че безвъзмездните 1.4 милиарда лева трябва да бъдат изразходвани до средата на 2026 г.
Дотогава остават малко повече от 2 години. В същото време все още няма нито един сключен договор. Тепърва общините ще трябва да обявят обществени поръчки за избор на изпълнители. Това означава, че санирането на сградите в най-добрия случай може да започне едва през следващата година.
В същото време секторът вече изпитва недостиг на кадри. От това се оплакаха кметове при подписването на договорите за реализация на общинските проекти, финансирани от държавния бюджет.
Преди дни бившият служебен вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов предупреди, че страната ни ще загуби милиарди от еврофондовете.
„Моят ресор беше закрит от Асен Василев, който иззе всички еврофондове при себе си и вероятно сега ще загубим милиарди, защото нищо не се случи нито по Плана за възстановяване и устойчивост, нито по другите теми, свързани с европейското финансиране„, коментира Атанас Пеканов пред бТВ.
Бившият вицепремиер смята, че страната ни ще претърпи сериозни загуби „заради алчността на определени политически субекти“, които искат властта, но не са успели да се справят с нея. Според него европейското финансиране е по-скоро политика, отколкото чисти цифри.
„От голяма алчност – когато искаш всичко да е при теб, не можеш да се справиш с нищо. Има много задачи за вършене и аз винаги съм казвал, без значение дали е Асен Василев, или друг, че бюджетът на държавата и еврофондовете са две различни неща и не бива да се поверяват само на един човек“, обясни Пеканов.
