Депутатите нелогично разместиха дневния си ред за тази седмица, свързан с гласуването на Закона за държавния бюджет за 2025 г. Това породи съмнения у опозицията за готвена сделка, свързана с предстоящия избор на висши държавни кадри – в здравната каса и Конституционния съд.
Парламентът реши да разгледа на второ четене в сряда бюджетите на Държавното обществено осигуряване (НОИ) и на здравната каса. Парламентарната практика е след тях веднага да се гледа и законопроектът за държавния бюджет, защото без него другите два не могат да действат самостоятелно.
Изненадващо обаче между първите два бюджета и държавния бе вмъкнат избор на управител на НЗОК и избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание – като начални точки за четвъртък.
Едва пета точка в приетата програма е второто четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г.
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) предложи второто четене на законопроекта за държавния бюджет да бъде първа точка в четвъртък. Няма никаква логика обсъждането на бюджетите да бъде разделено от други точки, посочи тя.
„Този дневен ред създава впечатление за сделка, че може да бъде избран човек на Пеевски в Конституционния съд и срещу това да има подкрепа за бюджета“, коментира и Божидар Божанов (ПП-ДБ).
Предложението на ПП-ДБ държавният бюджет да бъде точка първа в четвъртък не беше прието и при прегласуването с 79 „за“, 106 „против“ и 32 „въздържал се“.
Отхвърлено беше предложението на „Възраждане“ като първа точка в сряда да бъде обсъден проект на решение за създаване на временна комисия за преглед на изпълнението на свързаните спогодби с Гърция за реките Арда и Места.
Привечер в сряда все пак Костадин Ангелов от ГЕРБ предложи пленарният ден да бъде удължен, като се започне с четенето на проекта за държавния бюджет, което обичайно отнема часове. На сутринта в четвъртък ще се продължи с избора на кадри за НЗОК и КС, след което ще се продължи с бюджета.
Бюджетът на НОИ бе приет окончателно
Депутатите приеха на второ четене бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 г.
Това беше възможният бюджет и не трябва да забравяме от коя точка тръгнахме, когато се създаде този кабинет, какви бяха възможните финансови параметри, отбеляза социалният министър Борислав Гуцанов, цитиран от БТА. Той открои като постижения запазването на данъците, както и запазването на всички социални придобивки в обществото.
2,43 млрд. лв. са разходите за хората с увреждания, предвидени в социалното ведомство, което е с 36,7% повече, отколкото през миналата година, посочи Гуцанов. По думите му 381 млн. лв. ще бъдат разходвани за нови домове за възрастни хора, подобряване на условията в съществуващите домове и предоставянето на нови социални услуги.
По отношение на предложенията за майчинството през втората година, министър Гуцанов изрази надежда те да се случат в диалогов режим, когато се прави следващият бюджет. Той посочи, че и обезщетенията за безработицата също ще бъдат отбелязани като тема в следващия бюджет.
Според приетите текстове от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., следва да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6 процента. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Средната пенсия през 2025 г. се очаква да достигне 975,18 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО.
През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24,103 млрд. лв. Тези разходи са с 2,499 млрд. лв. или с 11,6 на сто повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.
Според приетите текстове за 2025 г. са заложени следните политики по приходите: минималната работна заплата за страната се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. месечно от 1 януари 2025 г. Увеличава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 933 лв. на 1077 лв. от 1 април 2025 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г. Запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18 лв., както и максималният дневен размер – 107,14лв., предвиждат още приетите разпоредби. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лв. Не бе прието предложението на Асен Василев през втората година от майчинството, ако се върнат на работа, майките да получават пълния размер на обезщетението за отглеждане на дете в размер на 780 лв. Предложението му бе отхвърлено след прегласуване с 86 гласа „за“, 19 „против“ и 124 „въздържал се“.
Запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на обезщетението от 780 лв. Запазват се и останалите параметри при изплащане на обезщетения за временна неработоспособност и безработица.
Разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2% от прогнозния БВП за същата година. За 2025 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на З 073 900 000 лв., което е с 20,7 на сто повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
