Енергийната трансформация като начин за намаляване на въглеродния отпечатък на отделни компании и цели индустрии вече не е въпрос на мода. А на запазване на достъпа до финансиране, до пазари, поддържането конкурентноспособни бизнеси и на икономическия растеж на региони и държави. Всяка глобална или мултинационална компания има ESG (environmental, social and governance) стратегия за по-добро управление на ресурсите и отговорни екологични и социални политики.
Но какво става, когато редица индустрии, събрани на едно място, работят с възобновяеми енергийни източници, произвеждат и внедряват по-екологични горива, използват ги за всекидневните бизнес дейности? Отговорът го дава пристанището в белгийския град Антверпен, което е второто по големина и обработени товари в Европа след това в нидерландския град Ротердам.
Започналото работа през 1811 г. пристанище днес се простира на територия от около 130 кв. км и освен, че приема и изпраща от своите докове годишно около 14 хил. кораба, сред които и огромни контейнеровози, е дом на 1400 компании.
Ако си мислите, че най-голямата рафинерия на френската „Тотал“ (Total) е във Франция – грешите. На пристанището в Антверпен е. А съсед са ѝ нефтопреработвателните мощности на друг енергиен гигант – американската „ЕксънМобил“ (ExxonMobil), разказват Арне Стрибос и Ленард Верстапен от „Пристанище Антверпен-Брюж“, което управлява и порта в Брюж, чиито акционери са двата града съответно с 80.2 на сто и 19.8 процента. Пристанището в Антверпен има 48 тръбопровода за химически продукти, петролопровод, газопровод, идващ от пристанището в Ротердам, където има терминал за регазификация на втечнен газ, и цяла мрежа от подземни връзки между доковете.
Тук е най-големият склад за кафе, от който могат да бъдат направени 15 млрд. чаши кафе, а също така и един от най-големите центрове за рециклиране на автомобилни гуми.
Перки между доковете
Всички тези разнообразни бизнеси обитават пристанището на концесии и харчат огромни количества електроенергия. Отделно за обиколката на каналите, контрола по доковете и шлюзовете се използват хиляди тонове гориво. При това консумацията на енергия ще се увеличава, защото пристанището планира да се разширява и да изгради още един канал за приемане на кораби, за което е планирана инвестиция от 1 млрд. евро.
Перките са току до сградите и за белгийското законодателство това не е проблем, сн. Mediapool
В момента портът изхвърля 17 млн. тона въглероден двуокис годишно, но целта му е да занули емисиите си и да стане климатично неутрален през 2050 г. И вече усърдно работи за това. Между каналите, доковете, складовете, административните сгради и различните петролно-химически преработвателни съоръжения въртят перки 80 вятърни турбини. Тяхната мощност е 200 МВ и това на практика е най-големият вятърен парк на сушата в Белгия, чиято енергия се използва на пристанището и на практика спомага за „позеленяването му“.
Принос за енергийната трансформация имат и химическите производства на територията на порта, голяма част от които вече използват водород за рафиниране на продуктите си.
Водородно ежедневие
Сочен като бъдещето, водородът тук всъщност е всекидневие и ще навлиза все по-широко в употреба, а зад ъгъла наднича внедряването на друго алтернативно на изкопаемите гориво – амонякът.
От тази година към наличния метанов буксир, обслужващ каналите, е прибавен и такъв, задвижван с водород, а плановете са тези лодки да станат 20.
Буксирът, който ползва водород и така се намаляват въглеродните емисии от горивата, сн. Европейска комисия
Водородният плавателен съд е разработен съвместно с антверпенската компания CMB.TECH. Тя зарежда буксира „Hydroboat 1“ с доставяни с камиони водородни бутилки с гориво, които се произвежда на метри от хилядната администрация на пристанището, разположена в „стъклен кораб“, акостирал над старата пожарна на порта.
Базата за производство на водород, доставян с камиони до буксира, е на канала и до административната сграда на пристанището, сн. Европейска комисия
Точно там са разположени електролизерите на CMB.TECH, които ползват за производството на водород вода от градската мрежа, защото е пречистена. Това е по-лесният и по-евтин вариант от разправията с разрешителни и такси за ползване на вода от реката, обяснява Рой Кампе, шеф на техническия отдел на компанията. Каналът е само на метри от електролизерите, но водата от него трябва да мине няколко нива на пречистване, вместо сегашните само две, когато е от „чешмата“.
Водородните бутилки, които се ползват за презареждане на камионите, сн. Mediapool
Кампе признава, че все още водородът е скъпичко удоволствие, затова и компанията му залага на смесено използване на дизел и водород в двигателите на камиони. Това позволява на шофьора да преминава от едното на другото гориво при необходимост и по-специално, когато няма в близост станция за зареждане на водород. Липсата на добре развита инфраструктура за зареждане с водород е предизвикателство за камиони. Кампе, който има личен водороден автомобил, казва, че когато се прибира за уикенда в дома си на километри от Антверпен, внимава много колко го кара, защото наоколо няма зареждащи станции и трябва да може да стигне в понеделник до работа.
Част от съоръженията, произвеждащи водород от водоповода на Антверпен, сн. Mediapool
CMB.TECH участва в разработката и на плавателни съдове с различно предназначение и вместимост, които използват водород за гориво.
Да заповяда амонякът
Преминаването на водния транспорт в Европа на водород би спестило на флотилиите 226 млн. евро до 2034 г., които иначе би трябвало да платят за права за замърсяване на въздуха след включването на корабите в европейската търговия с въглеродни емисии, привежда сметки Кампе. До 2035 г. европейският воден транспорт трябва да намали с 14.5 процента изхвърляните парникови газове или да купува парникови квоти, ако не иска да плаща санкции. Затова задвижването на кораби с водородни клетки е начин за решаване на екологичните промени. Представителят на CMB.TECN е на мнение, че използването в морския транспорт на амоняк, добит от водород, произведен на свой ред от възобновяема енергия, е по-ефективният начин за позеленяване на този отрасъл, тъй като все още преносът на чист водород повдига технически въпроси.
Той дава за пример проект на неговата компания в Намибия, където се изгражда терминал за амоняк, който ще се добива от водород, произведен от близък слънчев парк. След това с танкери горивото ще се транспортира до различни точки на света.
Вероятно сред тях ще е и пристанището в Антверпен, което вече има терминали за приемане на амоняк, метанол и метан. Планират се и още такива съоръжения, като амбицията на порта е да стане част от световната верига за доставки на водород като се свърже с Чили, Египет, Оман и Намибия, където има големи слънчеви паркове, произвеждащи електроенергия за електролиза за добив на водород.
Стара рафинерия става зелен енергиен парк
Нидерландската компания „Вопак“ (Vopak) в момента също работи по проект за изграждане на енергиен парк на територията на пристанището за производство, внос и износ на водород и амоняк, зареждане на кораби със зеленото гориво, както и метанов хъб. Миналата пролет тя е купила стара рафинерия на територията на порта и я събаря. Взривени са старите халета, разрушени са резервоарите за петрол, а металите – предадени за рециклиране, разказва Рони Стайлман, директор на проекта „Вопак Енерджи парк“.
Все още вървят дейностите по разчистването на оборудването от старата рафинерия, сн. Европейска комисия
Запазени са обаче пристанищната инфраструктура и съществуващата пречиствателна станция, които ще бъдат използвани в новия проект. В момента се изграждат нови съоръжения, а компанията преди дни обяви началото на пазарно проучване за търсенето на амоняк и ползването на бъдещото съоръжение. Според интереса, който ще се заявява до края на ноември, ще се определи конкретният капацитет на терминала за внос и износ на амоняк, както и размерът на инвестицията, която към момента от компанията се въздържат да коментират. Плановете са през 2029 г. да е готов първият резервоар за амоняк, казва Стайлман.
Да превърнем въглеродните емисии в гориво
В същото време консорциум между седем световни компании, сред които френската „Тотал“, американската „ЕксънМобил“, германската BASF, ИНЕОС (INEOS) и др., работи по проект за съоръжение за годишно съхранение до 10 млн. тона въглеродни емисии в изчерпани газови сондажи в Северно море, което да намали наполовина парниковите газове в Антверпен до 2030 г. Планът е въглеродният двуокис да се използва за производство на водород, както и изграждане на мрежа за пренос на вредните газове до Нидерландия за повторна употреба.
На територията на пристанището съжителстват различни бизнеси, които се опитват заедно да позеленяват, сн. Mediapool
И това са само най-основните проекти на пристанището, което смята да се превърне в истински зелен енергиен хъб на Европа. Част от това е и грижата за околната среда и не само под формата на превенция от разливи на химически продукти, но и за биоразнообразието.
АЕЦ и птици наблизо
Разширяването на пристанището през двете столетия е причинило доста щети а природата. Затова днес компанията инвестира милиони евро за опазване на биоразнообразието върху огромната площ. Посред плетеницата от канали, складовете, рафинериите и огромния док за въглища, има отделен остров за гнездене на птици, обясняват от отдела за декарбонизация на пристанището. Инвестициите в развитието и позеленяването на порта включват и вложения за милиони за околната среда, а общината държи изключително изкъсо контрола върху замърсяването на въздуха от всички индустрии на територията на пристанището.
Тук между впрочем е разположена и АЕЦ „Доел“ с мощност 1916 МВ, два от чиито четири реактора са собственост на белгийската компания „Електрабел“. В другите два дял от 10 процента има и френската EDF, но ІІІ блок е бил изведен от експлоатация през 2022 г. Ядрената централа осигурява четвърт от енергията в Белгия.
Така че още преди да е постигнало целта си за климатична неутралност пристанището в Антверпен е европейски център, където се разработват и развиват множество иновативни и зелени технологии.
