Новоизбраният партриарх Даниил нашумя в последните години с проруската си риторика. През есента на 2022 г. той публикува окръжно писмо до клира в своята епархия, в което посочва на духовниците повреме на светата литургия трябва да отправят специални молитви за мир във връзка с войната в Украйна. В същото окръжно писмо, той прилага проруски опорки към духовенството си.
„Обвиняваме в агресия страната, чиято армия навлезе на територията на друга страна и извършва там военни действия, които водят да човешки жертви и разрушения. Но как да наречем финансирането и извършването на подривна дейност и извършването на преврат в същата Украйна от трета страна, при което страната извършител целенасочено предизвика убийства, дадоха се невинни човешки жертви?“, пита той.
По-късно, във връзка със скандала за затварянето на Руската църква в София Даниил изрази „огорчението“ си за експулсирането от страната на предстоятеля и двама служители на руската църква. Столичният храм „Св. Николай Мирликийски“ беше затворен на 21 септември 2023 г., след като предстоятелят му – архимандрит Васиан Змеев и още двама служители на храма бяха експулсирани от България по подозрения в шпионаж.
Ето и изразеното мнение по казуса от избрания за български патриарх:
„Изразяваме своето огорчение относно експулсирането от страната на предстоятеля и двамата свещенослужители на храма – подворие „Св. Николай“, гр. София – архим. Васиан (Змеев), прот. Евгений и прот. Алексий.
В настоящето смутно политическо време, държим да напомним, че политическите пристрастия, партии, идеологии, политическите съюзи, коалиции ще преминат, както са преминавали безвъзвратно в историята на страната ни редица такива.
А само преди броени дни пред БНР той директно се обяви срещу православната църква в Украйна, независима от Руската.
„Днес в Украйна се случва нещо подобно. Сега този опит за подмяна е чрез създаването на т.нар. Православна църква в Украйна от Константинополския патриарх Вартоломей през 2019 г., при положение, че в Украйна съществува всеобщо призната канонична църква. Украинската православна църква, с предстоятел Киевския митрополит Онуфрий. Това неканонически несъстоятелно действие от страна на патриарх Вартоломей доведе до още по-голямо разделение в Украйна.“, каза той.
През 2019 г. вселенският патриарх Вартоломей връчи декрета за независимостта на новосъздадената украинска църква на нейния ръководител – митрополит Епифаний. Събитието се състоя в църквата „Свети Георги” в Истанбул. Така бе призната независимостта на украинската православна църква от Москва, към която тя беше обвързана от 1686 г..
А относно проруската риторика по отноиение на войната в Украйна, Mediapool публикува писмото на Даниил от ноември 2022 година без съкращения:
Боголюбиви отци,
Благословението на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас!
Във връзка с продължаващия военен конфликт в Украйна напомняме за наше предишно разпореждане от 12 март, т.г., при отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир във време на междуособни борби, раздори и безредия, от съответния раздел в Служебника, които с малка редакция за конкретния случай изпращаме приложени към това писмо.
Моля да имате усърдие за принасянето на тези прошения. Светата безкръвна жертва, която отслужваме е образ на жертвата, която Сам нашият Господ Иисус Христос принесе, като отдаде Себе Си за прощаване греховете на човеците, т.е. помирението ни с Бога, за живота и спасението на света.
Всяка вражда и кръвопролитие между човеци, за всеки един от които Господ е пролял Своята кръв предизвиква скръб в Църквата и у всеки здравомислещ човек. Особено скръбно е когато тази вражда и кръвопролитие е между човеци познали Бога, наши братя в Христа, православни християни.
Очевидно е, че страстите „завист, гняв, непримиримост, братоненавист и всички други страсти, които се намират в нас, от които произлизат всички крамоли, раздори, безредия и кръвопролития“ (прошения за мир) са взели връх и са причина за разпалването и непреставането на кръвопролитията в Украйна.
В никакъв случай не можем да кажем, че тези страсти се намират само в едната от воюващите страни, а в другата и в трети страни, свързани с конфликта, тези страсти липсват. Свидетелства за такава омраза и вражда, стигаща до кръвопролитие, включително преди започването на военните действия през февруари т.г., са изобилни и то преимуществено, отнасящи се за страната, която сега бива оневинявана.
Следователно, никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия. В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. В обществата на т.нар. цивилизован свят се прокарват нови разделителни линии между тези, които безапелационно осъждат тази страна и тези, които призовават към честен диалог и преговори за мир между враждуващите.
Ние се учудваме от заслеплението на тези, които осъждайки с лека ръка, очевидно грешат, вършейки същото и в същото време са убедени в собствената правота, забравяйки думите на апостола: „неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото“ (Рим. 2:1).
Обвиняваме в агресия страната, чиято армия навлезе на територията на друга страна и извършва там военни действия, които водят да човешки жертви и разрушения. Но как да наречем финансирането и извършването на подривна дейност и извършването на преврат в същата Украйна от трета страна, при което страната извършител целенасочено предизвика убийства, дадоха се невинни човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 г. не тежат на съвестта на същите тези, които сега обвиняват други в проливане на кръв? По силата на кои правила, кое международно право и в името на какво се извърши това?
Очевидно, в разрез с международното законодателство и не в името на справедливостта и демокрацията, едно демократично избрано правителство може да бъде свалено от власт чрез преврат от външна държава. Питаме се, тези, които са организирали, платили и осъществили преврат (взел човешки жертви) в една държава, очевидно в разрез с международните норми и всяка представа за справедливост, нима след това са престанали да провеждат своята политика в тази страна?
Очевидно е, че политиката на лукавство, неискреност, посяване омраза, разпалване на вражда се води в Украйна далеч преди месец февруари 2022 г.
По този начин, днес като се поддаваме на обвинения и осъждане на набедената за виновник страна, уж търсейки справедливост и мир, не произнасяме ли присъда над себе си за същото в каквото обвиняваме набедените?
Божият съд не е като човешкия съд (срв. Ис. 55:8).
Затова, като пазим себе си от попадане в зависимости от неистините, лъжите, страховете, лукавството, с които лукавият се опитва да улови човеците, да ги отдалечи от Бога, да посее разделение и вражди, да ги доведе, не дай Боже, до самоизтребление и вечна погибел, усърдно се молим на Бога да даде мир в Украйна и в света, да прости греховете ни, да даде покаяние, да изкорени враждата у враждуващите, да упокои загиналите, да даде утеха и изцеление у страдащите, да въдвори траен, справедлив за всички мир.
Още повече, нека проявим усърдие в молитвите си, защото както всички изпитваме върху себе си, конфликтът в Украйна не е локален – потърпевши сме всички човеци, които живеем по всички места в света. Нека се молим Бог да даде мъдрост и у нашите държавници за миролюбив дух и въздържане от участие във войната под каквато и да е форма!
Господ Иисус Христос, Който с плътта Си унищожи враждата и Който създаде в Себе Си от двата народа (езичници и иудеи) един нов човек и в едно тяло примири двата народа с Бога чрез кръста, нека бъде с всички нас – близки и далечни и въдвори сред нас Своя мир, та чрез Него да имаме достъп до Отца, в единия Дух (срв. (Еф 2:14–18) – Един Бог покланяем в Троица, Комуто слава и величие во веки веков, амин!
