Кандидатурата на ген. Атанас Атанасов за председател на парламента е начало на възможни преговори, заяви пред БНР евродепутатът от ПП-ДБ Радан Кънев, който е член на „Демократи за силна България“.
„Тази кандидатура е опит и то много сериозен и добросъвестен да се развърже този възел, в който сме се оплели в 51-вия парламент и който изглежда парализира изцяло българската политика и в голяма степен българската държава и институции. Ние трябва да тръгнем нанякъде“, каза Кънев.
Той обаче предупреди, че никой в „Демократична България“ не подкрепя Борисов за премиер. Именно това е условието на ГЕРБ да подкрепи Атанасов за шеф на парламента.
„Воденето на преговори през медиите е гаранция за провал. Хората, които го правят, не са толкова глупави и неопитни – те търсят провал“, подчерта Радан Кънев и добави: „Моето дълбоко убеждение в сегашната ситуация е, че на нас ни трябват преговори, които да бъдат успешни“.
Според него „политическата ни система се замърси, а не се прочисти от каскадата от избори“.
Изборът на Сарафов да бъде спрян, но да се създават фалшиви надежди
Радан Кънев твърдо стои зад позицията да бъде спряна процедурата за избор на главен прокурор, защото тя е „дълбоко порочна в същността си“.
„Но не искам да се създават фалшиви надежди, че спирането на избора на Борислав Сарафов е някаква съществена промяна в българското правосъдие, в борбата с корупцията или по-общо в установяването на правова държава в България“.
По думите му става дума за „много дълбоко разположени в тъканта на институциите ни мрежи на организираната престъпност, които контролират прокуратурата и службите вероятно доста от преди 10 ноември 1989“ година.
„Смяната на едно име с друго носи малко или нищо“, подчерта Радан Кънев относно избора на главен прокурор. Според него става дума за тежък системен проблем:
„Атаките срещу конкретни физически лица, които са негово олицетворение, малко замазват колко са сериозни нещата. Предлагаме сякаш едни опасно лесни решения от типа да махнем Гешев, да махнем Сарафов, които граничат с популизъм. Трудно е да излезем и да признаем, че тук става дума за реформи, които ще отнемат десетилетия и които изискват изключително сериозен консенсус и за които ние просто нямаме сили. Представителите на демократичната общност в най-силните си моменти не сме били близо до тази политическа мощ, до този брой народни представители, който е необходим наистина да се пристъпи към разрешаване на тези проблеми. Това не значи да се откажем“.
