Варна се превръща в център на една необичайна концептуална игра с откриването на изложбата „Сладкобойни изкуства“. Проектът, разгърнал се в Градската художествена галерия, ни кани да разсъждаваме (не)сериозно върху трима общо несвързани, но емоционално силни теми: тортите, любовта и войната.
Стефка Георгиева залага на мащаба и допира, представяйки четири пространствени инсталации. Нейният почерк е концептуален, изграден от плетене и текстилни материали – елементи, които тя определя като „чисто женски“. Особено внимание привлича инсталацията в парковата среда на галерията, която вече е оставила следа и в „Галерия 8“. За Георгиева важното не е техниката или трудоемкостта, а общото въздействие и вечните символи, които докосват зрителя подсъзнателно, без да се налага авторската намеса да бъде водеща.
От друга страна, Доника Кирова ни отвежда в свят от цветове и форми чрез осем широкоформатни платна. Използвайки класически маслени бои и експериментални повърхности, тя изследва взаимодействието между мъжкото и женското. Тук телата не са средство за провокация, а огледален образ, чрез който човек опознава себе си и връзката си с висшия разум. Интересен акцент в творбите ѝ са котките – за авторката те са отражение на тайнствената, чувствена и неуправляема женска природа.
Синергията между двете художнички не е случайна. Те се познават от две десетилетия и споделят дълбока взаимна симпатия, която се прелива в техните творчески търсения. Докато Георгиева се фокусира върху общуването с другия и споделянето, Кирова се насочва към личното, божественото и вътрешната борба, създавайки баланс между външния свят и интимния свят на чувствата.
Резултатът от този творчески съюз е пространство, в което текстилът и живописта се допълват, създавайки единен диалог за човешкото съществуване. „Сладкобойните изкуства“ доказват, че дори най-различните изразни средства могат да се обединят около общите въпроси за любовта, удоволствието и конфликта.
Източник: impressio.dir.bg
