Simply The Best. Как Тина Търнър изправи на крака публиката в София

Един от ярките моменти на войнишката ми служба се случи да е… концертът на Тина Търнър в София през 1981 г.

Вече не бях новобранец, но още не и старо куче – получих седмица домашен отпуск за отлично представяне по време на голямо военно учение. Още при влизането вкъщи мама въодушевено ми каза, че техни приятели са им дали три билета, тъй като поради семейни обстоятелства нямало да могат да отидат.

Бързо се преоблякох и с трамвая стигнахме до зала „Универсиада“, където милицията вече беше поставила железни ограждения. Два часа преди началото на концерта там се тълпеше народ, но във вътрешния кръг пускаха само късметлиите с билети. Нашите се оказаха рядко попадение – на десетия ред в централния сектор.

В началото на 1980-те Тина Търнър беше познато име в популярната музика, но най-вече като част от дуета Ike & Tina Turner. Началото на соловата ѝ кариера след раздялата с Айк се оказа задънена улица и Тина се появи в България в момент, в който се налагаше постоянно да гастролира само за да може да си плаща разходите и заплатите на персонала.

Тя е била официално поканена в София от „Концертна дирекция“ – държавната агенция чрез която се организират гастролите на български изпълнители в чужбина и концертите на чужди изпълнители в България.

Тина Търнър изнесе концерти в София, Пловдив, Варна и Бургас. Не открих официални данни за хонорара на Тина, но се носеха слухове, че са й били платени 100 хиляди долара или около 335 хиляди, преизчислено към 2023 г.

Концертът

Час преди началото на концерта вече се усещаше възбудата на публиката в залата. На сцената имаше значително повече апаратура, отколкото бях виждал при предишно идване за концерт на ФСБ.

Най-сетне зала „Универсиада“ потъна в тъмнина и за няколко секунди в тишина преди прожекторите заслепяващо да разкъсат мрака. На сцената се появиха няколко женски фигури в мини поли, чиито крака танцуваха с толкова бясна скорост, че беше невъзможно да се видят отделните движения.

Изваяна като скулптура на Микеланджело, Тина Търнър – тогава на 42 г. – в продължение на два и половина часа държа 2300 души в залата изправени на крака почти през цялото време. За почти всички това беше пръв непосредствен допир с първична, бликаща, нецензурирана творческа енергия.

Концертът беше в петък вечер, а в неделя в предаването „Всяка неделя“ водещият Янчо Таков направи дълго, но на моменти не особено уважително интервю с Тина.

Контекстът

Малка историческа справка за контекст. През 1981 г. развитият социализъм в България навлиза в своя апогей и за XIII конгрес на БКП в центъра на София се издига комплексът на НДК, както и знаменитата скулптурна композиция на Валентин Старчев „Ние сме във времето и времето е в нас“ за 1300-та годишнината на България. Юбилеят се отбелязва с помпоз, но въпреки това България в онзи период е нещо като културна аномалия в рамките на социалистическия лагер. Културната политика е относително либерална. През споменатата 1981 г. освен Тина Търнър в България гостуват Рей Чарлз и Сара Вон, по радиото и телевизията редовно се появяват и звучат популярни западни изпълнители.

Построено по западен образец, предаването „Всяка неделя“ тогава е на по-малко от две години, но е вече най-популярното предаване на българската телевизия. Тина Търнър се появи като гост в края на „Всяка неделя“ в бял гащеризон – всъщност трудно ми е да определя дали наистина е бил бял или просто светъл, тъй като го гледахме на черно-бяла „Плиска“ с обикновена антена.

Интервюто

Водещият Янчо Таков се държа – как да го кажа – снизходително по отношение на Тина. Задаваше ѝ въпроси от типа защо е дошла в България – страна, за която Тина до идването си дори не беше чувала.

Въпреки че някои от въпросите на Таков бяха неуместни и държането му не се вписваше напълно в рамките на добрия тон, направи ми впечатление искрящата през цялото време усмивка на Тина, ведрото ѝ лице и настроение. Възможно е този образ да е бил маска – резултат на значителния ѝ опит пред камери и недобронамерено настроени журналисти, но се усещаше, че разговорът на живо с Тина Търнър в българския телевизионен ефир беше в силен контраст с другите събеседници на предаването – често притеснени, с напрегнати лица, без усмивка.

В края на разговора Тина Търнър изпя „Nutbush City Limits“ танцувайки в студиото пред Янчо Таков и тригодишния му син. Записаната през 1973 г. песен е последния голям хит на дуото Ike & Tina Turner.

По ирония на съдбата интервюто с Тина Търнър е едно от последните за Янчо Таков като телевизионен журналист. Няколко месеца по-късно той е арестуван за злоупотреби и получава ефективна присъда за две години лишаване от свобода.

Три години след необичайното си появяване в България, Тина Търнър записва песента What’s Love Got To Do With It и албума Private Dancer. Останалото е, както се казва – история.

Тина Търнър повече не е идвала в България.

*Simply the best е една от най-известните песни на Тина Търнър.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина