Турски пристанища са станали спирка за ембарговия руски петрол напът за Европа

NetNews

Европейският съюз е внесъл 5.16 млн. т петролни продукти за 3.1 млрд. евро от три турски пристанища – Джейхан, Ереглиси и Мерсин, откакто влезе в сила ембаргото на ЕС и Г-7 за горива с руски произход на 5 февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Част от тези рафинирани продукти вероятно са с руски произход, тъй като 86% от вноса на тези пристанища в посочения период е от Русия. На практика Турция се е превърнала в един от най-големите центрове за реекспорт на руски горива към ЕС в обход на наложената забрана.

Това са някои констатации от последния съвместен анализ на българския Център за изследване на демокрацията (CSD) и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), публикуван в сряда.

Според цитираните в него данни през миналата година Турция е поела 18% от общия руски износ на петролни продукти. Това е петкратен ръст за десетилетие, а за година от налагането на ембаргото за внос на руски горива в ЕС и страните от Г-7 Турция е внесла руски петролни продукти за 17.6 млрд. евро. Това е 81% от общия внос на рафинирани продукти в страната и реално Турция генерира 5.4 млрд. евро данъчни приходи за военната каса на Кремъл, удължавайки и позволявайки войната на Москва срещу Украйна, посочва се в анализа на двете организации.

„Трябва да бъдат предприети разследвания от правоприлагащите агенции на ЕС, за да се гарантира, че реекспортираните руски петролни продукти в страни като Турция не влизат в санкциониращи държави. Слабото законодателство на ЕС позволява смесен руски петрол да зарежда автомобили и самолети в Европа“, коментира Исак Леви, ръководител на екипа за политика и енергиен анализ Европа-Русия в CREA.

Стратегическото местоположение на Турция на Черно море позволява на търговците на нефт да намерят по-големи дивиденти от вноса на петролни продукти и улесняване на съхранението в терминали в различни пристанища в страната. Тези турски хранилища впоследствие стават основна спирка за руски петролни продукти за търговия в световен мащаб. Вносителите на руски петролни продукти в Турция също изнасят за страни със санкции срещу руския петрол като Обединеното кралство, САЩ и ЕС, където по-специално количествата стигат до купувачи в Гърция, Италия, Испания, Румъния и Холандия.

„Крайната продажба на пазара на ЕС, където цените са много по-високи поради дефицити в доставките, означава значителни маржове на печалба за всеки допълнителен барел, който Русия продава. Цените на турския износ за ЕС са с 24% по-високи от вноса от Русия. По-голямата част от тази печалба се реализира от търговски посредници на големи руски петролни компании, работещи на пазара на ЕС. Тези търговци обикновено са регистрирани в данъчни убежища като Швейцария, Холандия и ОАЕ”, обяснява Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията.

Според двете организации в анализирания от тях период 2023-2024 г. 11% (13 млн. тона) от общия внос на петролни продукти в ЕС идва от Турция. Това е два пъти повече от обема на вноса на годишна база, което показва нарастващата зависимост на ЕС от петролни продукти от Турция.

Забележителна индикация за стратегията на Кремъл за използването на Турция като спирка за петролните руски продукти към ембаргови държави е доставка през май 2023 г. до петролния терминал „Торос“ на пристанището „Джейхан“. Тогава там постъпват 26 923 т газьол от Новоросийск, което е първи внос на тази стока за три месеца. Десет дни по-късно подобни количества газьол заминават за рафинерията „Коринт“ в Гърция, явно използвайки вратичка в санкциите и са доставили там смесени или частично съставени от петролни продукти от руски петрол, посочват авторите на доклада.

В него се отбелязва още, че пристанището „Джейхан“ е внесло в анализирания период общо 3.02 млн. т петролни продукти, от които 92% (2.7 млн. т за 1.9 млрд. евро) са от Русия. За същото време обаче износът на порта е бил 3.6 млн. т на стойност 2.1 млрд. евро. По-голямата част от този износ – 3.2 млн. т на стойност 1.9 млрд. евро петролни продукти, са били в ЕС.

Несъответствието между морския внос и износ на Джейхан може частично да бъде обяснено с наличието на малка рафинерия във вътрешността на страната, с която е свързан, но произвежданите там количества горива са изключително малки, за да имат такъв принос в разминаването, смятат експертите на двете организации.

„Джейхан“ обаче далеч не е единственото пристанище в Турция, което в момента стимулира търговията с руски петрол. Подобен търговски операции се прилагат в две други пристанища в Турция.

На „Ереглиси“ в изследвания период 78 на сто от петролните доставки са идвали от Русия. Ръстът на вноса оттам е 114 на сто след въвеждането на забраната за импорт В ЕС и страните от Г-7. В последвалата годинапристанището е изнесло 3 млн. т петролни продукти за 1.46 милиарда и над една трета от тях са влезли в Европейския съюз. Вносът по море в „Ереглиси“ на различен от руския петрол (1.4 млн. т) е по-малък отколкото техния глобален износ, което кара CREA и CSD да вярват, че става въпрос за ембаргови доставки.

Пристанището в Мерсин също значително е увеличило търговията си с петрол след забраната за руските петролни продукти в ЕС и Г-7. От старта на ембаргото до края на февруари 2024 г. портът е внесъл 7.3 млн. т нефтопродукти, от които 84% (6.2 млн. т) са били от Русия. Това е трикратен ръст. В същото време световният износ на пристанището е нараснал 40 пъти – от 33 000 т на 1.5 млн. т. Повече от половината от тях (836 000 т) са били насочвани към Европейския съюз.

Двете организации призовават органите на ЕС да извършат надлежни проверки за произхода на внасяния в общността петрол и да се забрани смесването на продукти с руски е неруски произход.

Според тях държавите, които имат санкции срещу руския петрол, трябва да забранят вноса от всяко хранилище, в което са постъпвали руски нефтопродукти през последните шест месеца. Тази забрана ще възпре търговците да купуват руски петролни продукти и да ги смесват за реекспорт, смятат анализаторите. Наказания като глоби и замразяване на активи от американската правоприлагаща агенция OFAC трябва да бъдат наложени на корабни компании и организации в нарушение на настоящите санкции. Публичното оповестяване на тези санкции чрез публикуването им в инструмента за проследяване на санкциите на ЕС също би възпряло други да се занимават с търговия, която може да бъде нарушение. Това значително ще затегне ефекта от съществуващите политики, смятат още двата центъра.

Според тях също така трябва да се свали тавана на цените на петролните продукти, които в момента са над пазарните стойности. Това би принудило Русия да произвежда и изнася повече обеми рафинирани продукти, за да компенсира загубата на приходи. Намаляването на горната граница на цената до 35 золара за барел за висококачествени продукти и 25 долара за барел за продукти с ниска стойност би намалило приходите на Кремъл от морски петролни продукти с 68% (3.3 млрд. евро на месец), изчисляват още авторите на анализа..

Източник Mediapool.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Днес е активен ден, в който могат да настъпят непредвидени събития

Периодът, в който Луната е в първата четвърт, обещава активност и енергия. Можете да почувствате рязко покачване на силата и жажда за резултати. Може би ще има по-голяма решителност и увереност в действието. Важно е да не ставате прекалено агресивни или нервни. Не забравяйте значението на комуникацията и сътрудничеството за […]