Пълните слънчеви затъмнения предлагат единствената възможност за изследване на слънчевата корона чрез фотографски наблюдения от Земята, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Затова е обичайно екипи от цял свят да се стичат към местата, откъдето ще премине сянката на Луната, т.е. откъдето ще се наблюдава пълна фаза, и то с максимална продължителност, поясни той.
На 8 април ще настъпи дългоочаквано пълно слънчево затъмнение, видимо от Северна Америка. От България то няма да се наблюдава. Това е и най-интересното астрономическо явление за годината поради продължителната си пълна фаза, каза Маркишки.
Екип от Института по астрономия при БАН вече замина за Мексико, както и няколко групи български астролюбители, които се отправиха към Мексико и Тексас, САЩ. Това са дестинациите, където пълната фаза ще продължи най-дълго. Наблюдателите пренасят със себе си немалко апаратура и оборудване, внимателно подготвени месеци преди самото явление, каза Маркишки.
Той е автор на „Гид на любителя астроном“ – издание на катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на СУ, което дава информация за астрономическите явления през годината и съвети за наблюдението им за любителите-астрономи.
Затъмнението на 8 април ще се наблюдава като частично слънчево от източната част на Тихия океан, Централна и Северна Америка, северната част на Атлантическия океан и остров Гренландия.
Сянката на Луната ще премине по ивица, чиято ширина ще достигне 197 км и по протежение на която ще може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение.
Лунната сянка ще „докосне“ Земята в Тихия океан, ще премине през Мексико, както и през някои от централните и североизточни щати на САЩ, като Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн. След това тя ще пресече за кратко източна Канада и по-точно – провинция Ню Брансуик. После ще продължи през северната част на Атлантическия океан, където нейният път ще приключи, посочи Маркишки.
По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби.
Максималната фаза ще настъпи един ден след лунния перигей, т.е. ден след момента, в който Луната се приближава максимално до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита.
Поради това Луната ще бъде с по-голям видим диаметър, което ще повиши продължителността на пълната фаза до 4 минути и 28 секунди за наблюдател от района на гр. Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико.
Частичните фази ще започнат в Тихия океан в 18:42:12 ч. българско време. Пълното затъмнение ще започне в 19:38:49 ч., също в Тихия океан. Максималната фаза на пълното затъмнение ще настъпи в 21:17:18 ч. в Мексико. Краят на пълното затъмнение ще бъде в 22:55:34 ч. – в Атлантическия океан, а на частичните фази – в 23:52:19 ч., също в Атлантика, каза физикът.
Той добави, че за любителите астрономи вечерите през месец април тази година предлагат възможност за наблюдение и на кометата 12P/Понс-Брукс. Тя се наблюдава на около 8 градуса вдясно и по-ниско от ярката планета Юпитер, която е видима в посока запад-югозапад, веднага след свечеряване. Сега е много удобно кометата да бъде открита с бинокъл, ниско над западния хоризонт вечер, като се използва Юпитер за ориентир, съветва Маркишки.
В момента яркостта на кометата е с близо половин звездна величина по-висока от прогнозната, което улеснява нейното наблюдение. По прогнози, давани от компютърните планетариуми, сега тя трябваше да бъде с яркост около 4.5-а видима звездна величина, а тя е от 4.0, като по-малката стойност означава по-висока яркост.
Кометата 12P/Понс-Брукс ще премине през своя перихелий на 21 април, на разстояние 116,82 млн. километра от Слънцето. Най-близо до Земята тя ще бъде на 2 юни, на разстояние 231,28 млн. километра от нашата планета, но тогава тя няма да може да се наблюдава поради видимата ѝ близост до Слънцето. От нашите географски ширини 12P/Понс-Брукс ще бъде достъпна до вечерите на 17 – 18 април, когато веднага след стъмване тя ще бъде много ниско до западния хоризонт, каза Маркишки.
Илюстрация: Пенчо Маркишки
