Партиите от управляващата коалиция между ГЕРБ, БСП и ИТН искат запазване на хартиените бюлетини. Това се разбра по време на заседание на работна група за изменения в изборното законодателство.
„Ние от управляващото мнозинство, не желаем да отпадне хартията“, каза по време на обсъжданията председателят на парламентарната правна комисия Анна Александрова от ГЕРБ.
И от ДПС-Доган обявиха, че не искат да отнемат на избирателите правото да гласуват с хартиена бюлетина, за да може хората, които се чувстват несигурни в машините „да са спокойни, че го виждат и го има този документ“. Доганистите се обявиха за въвеждане на сканиращи устройства.
Анна Александрова обаче посочи, че тази година пари за сканиращи устройства не можело да бъдат предвидени.
Заседанието на работната група, което протече доста хаотично, показа, че мнозинството в парламента не е променило позицията си и не мисли за връщане на машинното гласуване, което би ограничило възможностите за измами и манипулации с броенето на хартиените бюлетини и отчитането на гласовете.
След падането на последния кабинет „Борисов“, през април 2021 г. парламентът въведе задължително машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. Това обаче бе зачеркнато с един замах от т.нар. „хартиена коалиция“ между ГЕРБ, ДПС и БСП, които през декември 2022 обезсмислиха машинното гласуване. Оттогава устройствата с тъчскрийн са превърнати в обикновени принтери за хартиени разписки, които се броят на ръка.
Сега сред обсъжданите предложения за промени в изборното законодателство, освен за въвеждане на скенери, които да обобщават резултатите в секциите в края на изборния ден, има и предложения за създаване на преброителни центрове.
Даниел Стефанов от Център за електорални изследвания към НБУ посочи, че според техни изчисления в преброителните центрове трябва да бъдат наети допълнително между 4000 и 6000 души. По думите му партиите трябва да помислят дали са съгласни да намалят броят на членовете на секционните комисии и така да се компенсира броят на хората, които да бъдат наети в преброителните центрове.
От ЦИК пък посочиха, че преди време са правени експерименти с преброяване със сканиращи устройства, а той е показал, че дори минимално излизане от квадратчето води до това скенерът да отчита бюлетината като недействителна. По думите на Цветозар Томов от ЦИК трябва да се помисли за смяна на начина, по който се отбелязва вота.
През последните години изборните промени почти винаги са правени набързо малко преди избори, което е водело до обществено напрежение и проблеми в самия изборен процес.
„Правили сме и сме били упреквани за промени в Изборния кодекс в последния момент. Сега е моментът да намерим правилните решения“, призна сега Александрова, с което даде знак, че този път няма да се бърза с измененията в изборното законодателство.
Работната група ще продължи да се събира, за да обсъжда как да бъде променен Изборния кодекс. През януари бяха приети на първо четене пет законопроекта. Предложенията на отделните партии са разнородни, а част от тях дори са противоречащи си, а през февруари към тях бяха добавени и още идеи за промени.
