КОЙ СИ ТИ, ДРУГАРЮ ШЕЙТАНОВ?!
Да бъдат отбелязани и популяризирани две събития – 100-годишнината от убийството на Георги Шейтанов и отпечатване на първия брой от списанието за литература, литературна история и критика „Пламък“, е една идея, която заслужава внимание. В зала „Проф. Иван Попов“ на НТС, организаторите на възпоменателната вечер Български антифашистки съюз и Дружество на писателите в Ямбол, по този повод събраха общественици, политици, родственици на Георги Шейтанов и съграждани в опит да намерят отговор на три въпроса:
- Кой е човекът Георги Шейтанов?
- Защо е станал анархист, но въпреки това другар на хората с леви идеи у нас?
- Значимо ли е неговото публицистично наследство?
Заглавието на възпоменателната среща „Диктатурата и ние. Някога и сега“ буди любопитство и предразполага към размисли за поредния забравен урок на историята.Всъщност точно това са искали да ни напомнят и авторите на сценария Тенко Тенев и Мария Качулева. То е съставно от заглавията на две статии на Георги Шейтанов.
„Диктатурата и ние“, появила се на 15 август 1920 г., е първата му публикация във вестник „Бунт“, който започва да издава нелегално заедно с Иван Попов. Вестникът и до днес се сочи като един от най-ярките образци на анархистичния печат у нас, а статията като програмна за анархизма в България.
„Някога и сега“ е публикувана в третия и последен брой на в. „Бунт“. Именно тя ни напомня, че историческите събития се повтарят непрекъснато и който ги неглижира е обречен да страда заради това. Авторът го е обобщил така:
Новите, правителствените социалисти искат да превърнат имуществата на капиталистите в държавна собственост, а трудещите се в държавни ратаи.
Социалистическото правителство ще си маха краката, а трудещите се ще му се подчиняват и ще го хранят. Тази сметка е направена без кръчмаря. Немотията и робството идат от капиталистите и правителствата на социалистите.И всяко тяхно правителство узаконява готованството на лентяите.
А социалистическото правителство не ще бъде друго освен акционерно дружество на лентяи. Щом социалистическото правителство вземе в своя власт и притежание обществените имущества (фабриките и земята), то ще живее върху гърба на трудещите се, ще се постарае да закрепи властта си и ще стигне там, докъдето стигна Ленин – ще даде фабриките и работниците под арендата на капиталистите.
Поучителни и някак си много познати изводи направени от Георги Шейтанов преди 95 години. За това се иска дух, прагматичност, здрав разум и много прочетени страници политическа литература – нещо, което липсва на днешните поколения. Със своята писателска безцеремонност, дързост и последователност, неговото публицистично творчество ни дава ясен отговор на два от въпросите.
Георги Шейтанов става анархист на 15 години, когато добрата, но винаги провокативна Фортуна го среща с друг наш съгражданин – Николай Петрини, изключен от Юнкерското училище за разпространение на неприятната за българската политическа върхушка философия наречена анархизъм. Увличат го идеите на основателя на модерната анархистична теория Уилям Годуин и първия публично признал се за анархист,френският философ и социалист Пиер Жозеф Прудон. А когато заедно с Гео Милев издават първия брой на сп. „Пламък“, българският естаблишмънт е шокиран. От всяка дума в него струи революционен дух и нестандартен филосовски поглед към света,който днес наричаме социализъм в действие. Или още идеи на ляво мислещите хора.
След 1944 г. Георги Шейтанов е представян от властта основно като единофронтовец и уникален революционер. Анархистичните му убеждения са подминавани като неудобни. Близостта му с левите идеи още повече. Тактично се избягва и до днес признанието,че именно анархистите от Ямбол още от 1923 г., водят в нелегалност типична партизанска война. Но се оказва удобно името му да бъде използвано с пропагандни цели. Да си припомним и прекрасната книга на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, в която той ни разказа истината за писателя, революционера, анархо-комуниста и единофронтовец Георги Шейтанов от Ямбол. И да я прочетем, ако още не сме го направили.
Отговорът на въпроса кой е човекът Георги Шейтанов можем да открием и в книгата „Целунат от смъртта“, за която писателят Ефрем Каранфилов е написал:
Cлeд рaзгрoмa, който преживяват анархистите през 1925 г. Гeoрги Шeйтaнoв e мoжeл дa избягa и да се спаси от екзекуцията. Жeлю Грoзeв, един от най-близките му съратници в Килифаревската чета гo e мoлил дa тръгнe с нeгo за чужбина, нo oтгoвoрът, който получил бил: „Hиe нaпрaвиxмe тoзи пaнaир, ниe щe игрaeм слeд нeгo…“. Много настоятелен в идеята си Георги Шейтанов да напусне България е и писателят Антон Страшимиров на когото отговаря: „Не искам нищо и не мога да напусна България, докато тук остане дори един наш другар, когото грози опасност. Мога да премина границата последен. Иначе ще се чувствам дезертьор.“
Едно неподправенно свидетелство за висок морал, всеотдайност и почтеност на човек, който не е търсил изгода и слава заради самите тях, а заради принципите си, заради вярата си в победата на здравите леви политически сили и разграждането на всяко „акционерно дружество на лентяи“, което би взело в своя власт живота ни. Една искрена надежда за по-справедлив свят, недостигната някога, неприемлива и сега за онези, които притежават парите и властта.
Със свои спомени в срещата се включи Васил Шейтанов, негов родственик и познат ни от години диригент, за когото колегите му казват, че притежава рядко срещания абсолютен слух. Очевидно абсолютизмът във възможности, качества и професионално поведение на фамилия Шейтанови от Каргона е тяхната запазена родова марка.
Д-р Райно Георгиев, председател на Общинската партийна организация на БСП в Ямбол, направи интересен паралел в развитието на левите идеи в нашето общество някога и сега и обективна характеристика на проблемите, които винаги са ги съпътствали и които и днес се опитват да преодолеят.
От името на организаторите Лариса Иванова, председател на Общинската организация на БАС, припомни за антифашистите, които и днес се борят против нацизма и неофашизма в защита на левите идеи, оцелели повече от век. „Нищо не е забравено и нищо няма да забравим“ каза тя от името на всички онези, които помнят уроците на историята.
Споделеното на възпоминателната среща по повод 100-годишнината от убийството на Георги Шейтанов и отпечатването на първия брой на сп. „Пламък“ със сигурност ще остави следа в нашата памет за един живот изживян бурно и трудно от човек,за когото, макар и шепнешком, се казва,че е един от най-смелите анархисти, най-изявените, но и най-противоречиви дейци на анархо-комунизма в България заради силовите си методи,обирите и убийствата, които извършва без колебание, обаятелен, убедителен, харизматичен, чаровен, обичан от много жени, влюбен в живота, но още по-влюбен в свободата на отделния човек, другарят на когото можеш да се опреш в труден миг от живота си. Публицистът, който написа още през 1919 г. своето ярко верую и не му измени.
Личността воюва с живота – тя иска да му бъде господар, а не роб. Нашата философия гради нов свят, делото ни руши стария. Нашата мисъл е бунт, делото ни трябва да е победа.
Автор: Мария Качулева
