
Романът на Георги Господинов излиза в Германия през 2022 г. и е на 67-о място в списъка. „Ах, всичко беше по-хубаво в миналото – казва за книгата Рике Хаг, редактор в лайфстайл рубриките на НЦЦ. – Сега има 16-годишни, които копнеят за 80-те, защото вярват, че това десетилетие е било по-готино от настоящето и бъдещето – музика, дрехи, танци, поведение, свобода, всичко. Бъдещето, дълго време предпочитано убежище за младите хора, при това не само от това поколение, сега е твърде плашещо и хората предпочитат да си затворят очите за него. Българският писател Георги Господинов описва какво е да преместиш обществено значимото внимание към миналото.
„Времеубежище“ започва в Швейцария в клиника за пациенти с Алцхаймер. Тук стаите пресъздават различни епохи с цигари, радиопредавания, дрехи, взети изцяло от съответните десетилетия на благосъстояние на пациентите. Проектът е успешен. Романът завършва с това, че европейските държави могат да изберат десетилетието, в което искат да съществуват. Забавен, загрижен и плашещ, Господинов отправя послание: Трябва да се върнем в бъдещето, миналото свърши.“

Класацията е еклектична и отразява различни вкусове с гласове от цял свят. Преобладава художествената литература. Първата позиция заема романът „Аустерлиц“ на В. Г. Зебалд. На второ място е „Свобода“ на Джонатан Франзен, на трето – „Време секънд хенд“ от Светлана Алексиевич. Четвърта и пета позиция са за „Книгите на Яков“ на Олга Токарчук и „Пророческа песен“ на Пол Линч.
По-надолу списъкът продължава с още издания, познати и на българския пазар, включително „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари (13), „Хари Потър и даровете на смъртта“ от Дж. К. Роулинг (15), „Вегетарианката“ на Хан Канг (20), която наскоро получи Нобеловата награда за литература тази година, „Платформата“ от Мишел Уелбек (24), „Големият залог“ от Майкъл Луис (33), автобиографичната „Аз: Елтън Джон“ (34), „Американа“ от Чимаманда Нгози Адичи (52), „Малък живот“ от Ханя Янагихара (82).
В списъка присъства и още един български автор. На 58-а позиция, е „След Европа“ на Иван Кръстев – разсъжденията на политолога за една Европа след излизането на Великобритания от ЕС и избирането на Доналд Тръмп за президент отвъд океана в САЩ.



