Творчеството на Коста Стоянов е представено в пълния му обем от жанрове и техники с общо 95 творби, изложени в две от залите на ямболската галерия. Експозицията може да бъде разгледана в продължение на около месец.
Целта на изложбата не е комерсиална. Тя е създадена с идеята да видим света през очите, през емоцията, през топлотата, вложена в картините му, разказа синът на автора арх. Стоян Жечев. Експозицията става факт именно благодарение на наследниците на Коста Стоянов, предоставили картини от семейния фонд, включени са и творби, притежание на галерията. От вчера те вече са с четири повече – три графики и една от знаковите живописни творби на Коста Стоянов, бяха дарени за художествения фонд на ХГ „Жорж Папазов”.
„Коста Стоянов има особен принос за изкуството в нашия град и в страната. Той е един от създателите на сдружението на художниците в града ни. Един изключително уважаван творец, с невероятни търсения, с много сложни структури и композиции”, сподели директорът на галерията Петко Йорданов.
Цялостно представяне на Коста Стоянов – като творец и общественик направи художникът Кольо Костов, който е и куратор на изложбата:
„В тези зали са представени общо 95 творби. Представени са от най-ранни му период до творби, които е правил до последния си дъх.
Наследниците ни предоставиха част от неговите награди и отличия в другата зала.
Освен кавалетните произведения, които Коста Стоянов основно прави и които представяме в тази експозиция, искам да напомня, че той има реализирани и монументални проекти. Например това са два проекта със сграфито – единият е на бившия Профсъюзен дом, а другият е в съавторство с Георги Недялков е на фасадата на читалище „Зора”.
Творческият път на художника започва в средата на миналия век. След като завършва Висшия институт за изобразително изкуство (днешната Национална художествена академия), специалност „Приложна графика” в класа на Александър Поплилов, Коста Стоянов се установява в Ямбол.
През 60-те години, заедно със своите колеги, основава групата на художниците в Ямбол и става първи член на Съюза на българските художници от града. Повече от 20 години е творчески секретар на СБХ в Ямбол.
През 70-те и 80-те години работи в Окръжен съвет за култура, като зам.-председател на Окръжен народен съвет – Ямбол и като главен художник на община Ямбол. В този период Коста Стоянов взема дейно участие в обществения живот и има значим принос за развитието на културата, образованието, спорта и медицината на областта. В това число и за организацията на мащабните национални изложби на декоративно-приложните изкуства и, разбира се, създаването на Окръжната художествена галерия, която днес носи името на Жорж Папазов.
В началото на своето творчество художникът избира графичното изкуство като изразно средство и му се посвещава напълно. Често пренебрегвано, то крие богати изразни възможности. Строга дисциплина и прецизно планиране, без това да отнема от силата на творческия импулс, са свидетелство за майсторството на художника-график. Това е характерно за творбите на Коста Стоянов. Авторът работи с богат арсенал от графични техники, като негови предпочитания са литографията и дълбокопечатните техники и по-специално акватинтата.
Особено плодотворни са експериментите с колографията. Това е техника, която позволява да се отпечата предварително нанесена върху печатната матрица релефна паста, която придава на изображението своеобразна живописна пластичност. През този период графиките на Коста Стоянов са фигуративни. Най-често авторът избира пейзажа – природен, градски или индустриален. Фигурите не доминират със своя мащаб и имат подчинена роля. По-рядко избира за обект на изображение портретните образи, както и натюрморта.
Това, което обединява много от зрелите творби на автора, независимост от сюжета, са стилизираните и монолитни форми, въплъщаващи силно присъствие, понякога монументални по характер, често лишени от фундаментални детайли, дори понякога обобщени до условни петна. Ясно изразен контраст доминира обектите, а богато текстуриране изпълва пространството на композициите.
През 90-те години творчеството на Коста Стоянов навлиза в това фаза. Форматът тук е по-малък, торбите имат камерно звучене. За разлика от предходните десетилетия, в които цветът е използван дискретно и има допълваща функция, тук той се проявява по-активно – чрез повече на брой, по-интензивни цветни петна, както и чрез някои по-ярки акценти. Друга характерна черта е отсъствието на сюжета, а изобразителното поле е изцяло запълнено с образи с фантазен характер и силно абстрактно присъствие. Директно комуникиращ със зрителя, а заглавията им са ключът за тяхното разчитане. Пример за това са творбите „Метаморфоза”, „Фантом”, „Мистерия на личността”.
Художникът не спира да търси нови начини на изразяване, освободен от ограниченията на разказа. И през първата половина на 90-те години Коста Стоянов преминава изцяло към живописта с маслени бои и абстракцията, след повече от 30 години като график. Опитът му с графичните техники ще окаже силно влияние в подхода му на работа и ще придаде уникалния почерк на неговите картини.
Завоюваните творчески постижения се разгръщат с нова енергия. И това се превръща в естествено продължение на неговото изкуство. Пример за това е любовта на автора към природата, която и тук заема важно място. Това може да се види в творбите „Есен”, „Водопад”.. или в творби като „Дюни” и „Бряг”, които представят пейзажи, условно разделени на земя и небе.
Авторът насочва поглед вътре в себе си в серията „Мистично” и отправя взор далеч в безкрая със серията „Космос”, предизвикат да изобрази невидимото и безграничното.
Както и при по-ранното му творчество, зрителите трябва да са готови за нестандартни решения. Коста Стоянов изненадва с богати на вариации композиционни схеми, цветни хармонии и смели експерименти. На изобразителната повърхност се редуват релефни обеми и гладки пасажи, топло и студено, твърдо и меко, линия и петно, геометрични фигури и органични форми. Обектите сякаш не са създадени от пръстите на твореца, а израстват от повърхността, вибриращи от живот.
В зенита на своята творческа зрялост Коста Стоянов демонстрира самочувствието на освободен от предубеждения творец и навлиза за пореден път в неизследвани територии с едни от последните свои творби, представени приживе. В картините фрагмент от стара фреска и фрагмент от есенна гора той оставя рутината на планираната композиция. Те са създадени съвсем спонтанно и свободно, и продукт, сроден на ташизма и тъй наречената живопис на действието, при които творческият жест на самото рисуване са неразривна част от произведението, концентрирал цялата си енергия върху повърхността на платното.
Макар, че Коста не е сред нас, той ни говори чрез своите произведения, както само един художник може да го направи. Всяка творба ни приканва за мълчаливо общуване с неговото вглъбено и съзерцателно изкуство. В търсене на себе си, далеч от суетата на делника. А мисля, това е било винаги призвание на големите творци”.
