Украинската състезателка по скок на височина Ярослава Магучих, която подобри 37-годишния рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина, е дарила парите, спечелени на Олимпийските игри, за „нашата армия и за приют за животни“. Това става ясно от думите ѝ в интервю за Франс прес, цитирани от БТА.
Спортистката тренира в чужбина като много свои колеги, но все пак опитва да дава своя принос за военните усилия. Магучих помага финансово за закупуването на инвалидни колички за сираци с увреждания, за нуждите на войсковите части и на бездомните животни.
Атлетката завърши най-успешната година в кариерата си в неделя с титлата „Спортист на годината“, но най-съкровеното ѝ желание все още не се е сбъднало. Тя мечтае да види как в нейната, разкъсвана от война, страна се възцарява мир.
Спортистката напуска страната и семейството си малко след инвазията, което и донася огромна мъка.
„Завръщането вкъщи беше голям въпрос, защото всеки ден се чуваха сирени за въздушна тревога и ракетни удари. Но това е моят дом! Това е мястото, където съм израснала, и искам да се върна у дома при роднините си. Тук съм прекарала по-голямата част от живота си“, каза спортистката.
„Аз съм на 23 години, разбира се, това трябва да са най-добрите години в живота ми. Но хората на моята възраст не могат да се радват на нормален живот. Например, не можем да отидем на кино и да се насладим на целия филм, защото има сирени за въздушно нападение и трябва да се скрием“, сподели Магучих.
Горда, че е представила достойно сънародниците си, „за да им донесе приятни емоции“, 23-годишната атлетка се радваше на чудесен летен сезон, като в рамките на няколко седмици отбеляза две постижения в Париж.
На 7 юли Магучих преодоля българския рекорд, скачайки 210 см на стадион „Шарлети“, а на 4 август получи златен медал като олимпийска шампионка на стадион „Стад дьо Франс“.
„Париж ще остане в моето сърце до края на живота ми“, каза тя в понеделник от Украйна чрез видеовръзка.
Двата ѝ триумфа навяват светъл спомен, дори когато тя говори от Днипро (на руски – Днепър) – родния си град, който не е пощаден от разрушенията, причинени от войната.
„Виждам повредени сгради, разрушени сгради, казвам това и ми се доплаква. Преди няколко седмици ракети удариха сграда само на 200 метра от дома ми. Гръмна толкова силно“, каза спортистката.
„Вие знаете, че нашият народ е много силен, но аз живея с надеждата, че това ще приключи възможно най-скоро и с победа“, подчерта Магучих.
Спортистката посети пострадалите в Киев и Днепър, със златния си медал на врата.
„Когато започнеш да говориш за войната, виждаш как се променят лицата им. Опитвам се да не казвам нищо за войната, защото знам, че те са видели много неща, лоши неща“, добави Магучих.
