Продължава екстремната вълна от високи температури на Балканите.
Горещините деформираха дори релсите в Гърция и спряха движението на влакове по някои маршрути. В България и Северна Македония се разразиха пожари. Сърбия пък беше връхлетяна от силна буря, придружена с гръмотевици през изминалата нощ.
Недостиг на вода в Гърция
Екстремната вълна на високи температури в Гърция продължава и в понеделник. До края на седмицата температурите ще са около и над 40 градуса.
Лекарите за пореден ден призовават да се избягва стоене на слънце по обед, защото в неделя отново е имало две жертви от влизане в морето при екстремни температури.
Жегата спря движението на влакове от Патра към Пелопонес поради повреда на железопътните релси. Има отсечки с разтопени релси, съобщиха от ръководството на железопътната компания, информира БНР.
Ремонт ще се направи, когато температурите се понижат. Дотогава влаковете няма да се движат. Проверява се състоянието на цялата железопътна мрежа в южната ни съседка.
Властите в Гърция властите алармират за риск от недостиг на вода в разгара на средиземноморското лято. Отправят се призиви към гражданите за намаляване на потреблението на вода.
В началото на юли нивото на водата във водохранилището Морнос, на около 200 км западно от Атина, което е основният водоизточник за региона Атика около столицата, е било с 30% по-ниско в сравнение със същия период на миналата година. Общите запаси за Атика са намалели с почти една четвърт за същия период, според данни на водоснабдителната компания EYDAP, цитирана от БГНЕС.
Регионът с 3.7 милиона жители, в който живее повече от една трета от населението на Гърция, наскоро беше поставен в режим на „жълта тревога“ от EYDAP.
На гръцките острови, които обикновено разчитат на кладенци и инсталации за обезсоляване на вода, проблемът е още по-остър. Допълнителен натиск оказват и милионите туристи, които всяко лято се стичат по плажовете на страната и увеличават броя на местното население.
Експерти посочват, че потреблението на вода нараства 100 пъти през летния сезон в сравнение със зимата заради туристите.
В края на юни за остров Лерос е обявено едномесечно извънредно положение. Причината – неизправности в инсталацията за обезсоляване на вода. Други острови застрашени от недостиг на вода са Сифнос в Цикладите, Хиос в северната част на Егейско море и Лефкада и Корфу в Йонийско море.
Миналият месец най-ранната гореща вълна в Гърция доведе до най-горещия юни от 1960 г. насам, като в много части на страната температурите достигнаха 43 °C.
Горещината предизвика и увеличаване на броя на горските пожари, като през миналия месец са регистрирани над 1000. Това е повече от два пъти спрямо същия месец на 2023 г., твърдят властите.
През последните дни силата на вятъра намаля и това леко понижи рискът от пожари. Въпреки това се призовават гражданите и туристите да са внимателни и да информират, ако видят пожар. Пуснати са и дронове, които регистрират пожари в начален стадий.
Пожари бушуват в Северна Македония
В неделя в Северна Македония избухнаха 7 пожара и правителството обяви кризисно положение. Според държавния център за управление на кризи (ЦУК) пожарите се разпространяват главно в централните и източните части на страната в условията на изтощителна гореща вълна.
Въпреки усилията на пожарникарите са изгорели над 100 хектара гори.
В потушаването на огъня участва полицията и армията. Около 100 военнослужещи и два армейски хеликоптера са гасили пожара край южния град Неготино, съобщиха от Министерството на отбраната.
В следобедните часове на 14 юли пожарът навлезе и на българска територия в планината Огражден, съобщи Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП). Изпратени са специализиран автомобил от Сандански и служители на горите от Струмяни.
Две от огнищата на пожара в Осогово, северно от граничния пункт Гюешево на българска територия са се възобновили, посочват от ЮЗДП. Оттам уточниха, че днес пожарът е локализиран.
Към 15 юли на територията на Северна Македония има 9 активни пожара, а 17 други са потушени, съобщи Центърът за управление на кризи в Северна Македония.
Активни са пожарите в община Ново село над село Бадилен, където гори борова гора, а в община Чашка край селата Дреново и Долно Ябълчище е засегната смесена гора.
Активни пожари има и в община Долни Дъбник в село Църнилище, край селата Слепче и Гостоприемни гори, и в община Гевгелия между селата Негорци и Кованец.
Турският посланик в Скопие Фатих Улусой заяви, че страната му е изпратила два самолета и един хеликоптер в Северна Македония, които вече участват в гасенето на пожарите.
Силна буря и гръмотевици в Сърбия
Силна буря с проливни дъждове, гръмотевици и бурни ветрове засегна късно снощи сръбския окръг Златибор, околностите на Байна Башта, Пожега и Кошерич.
Тази вечер се очакват дъждове и гръмотевици в Шумадия и в по-широкия район на Белград.
Въпреки бурята, горещата вълна в Сърбия продължава. На 16 юли на повечето места ще има предимно слънчево време. Очаква се най-високата дневна температура да достигне 40 градуса. Червената метеорологична тревога все още е в сила.
Дъждът се очаква да достигне северозапданите части на България в петък, сочи прогнозата на НИМХ.
Горещите вълни в България стават все по-чести
С всяка изминала година горещините в България стават все по-чести. Според народната традиция дните – 15, 16 и 17 юли се наричат горещници. За най-опасен се смята третият горещник, посветен на св. Марина, наричана още св. Марина Огнена, но и трите са наречени за предпазване от огън. Вярвало се, че огънят слиза от небето и който не празнува горещниците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
„Горещниците са в сърцето на лятото. Има и астрономически предпоставки средата на юли да бъде най-горещото време. Но горещниците са различни от понятието горещи вълни. Гореща вълна може да имаме обикновено от май – до септември включително, но най-често юли – август“ , обясни д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и част от екипа на платформата „Климатека“, пред радио Благоевград.
Тя посочи, че всяко увеличение с 2 – 3 градуса през юли води до двойно увеличение на горещите вълни. В България проучване е установило, че след 1985 година рязко нараства броят на горещите вълни – не само тяхната честота, но продължителност, интензивност и екстремност.
Европа е най-бързо затоплящият се континент. Данните показват, че 23 от 30-те най-тежки горещи вълни, регистрирани в Европа, са настъпили през настоящия век, а смъртните случаи, свързани с жегата, са скочили с около 30% през последните 20 години.
2023 година беше най-топлата в световната метеорологична история, а вече 12 поредни месеца бележат абсолютен температурен рекорд, като по-високите месечни температури са в пряка връзка с честотата на горещите вълни.
„На първо място те се отразяват на здравето на хората и природата, на стопанския живот“, посочи д-р Зорница Спасова. Тя даде примери за повредена инфраструктура, замърсяване на въздуха, пожари.
Повече зелени площи в градовете, откриване на повече сини точки, избягване на презастрояването, използване в строителството на по-малко топлопроводими материали, боядисване на покривите в бяло са част от мерките за намаляване на прегряването по думите на експерта.
„Необходимо е да се изграждат обществени климатизирани пространства, където могат да ходят хората да си почиват“, каза д-р Зорница Спасова. Тя припомни важността на качественото облекло в горещите дни.
