След вчерашното шокиращо интервю* на командира на 3-та Авиобаза бригаден генерал Русев по частната бТВ, в най-гледаното време в неделя сутринта, интервю, което възприемаме като изпълнено с разбираема лична тъга, полупризната професионална и командирска вина и недопустими, възмутителни политически подмятания и отправена открита заплаха към българското гражданското общество в лицето на всеки, който не е съгласен с генерал Русев, днес и вдовицата на загиналия пилот е споделила своето недоверие към ръководството на ВВС и на Министерството на отбраната.
Това се посочва в позиция на Атлантическия съвет на България.
Българското гражданско общество следи с жив интерес развитието на случая. Изглежда, че „пилотска грешка“ би било политически най-удобното заключение, защото на пръв поглед ще снеме голяма част от вината от всички по веригата на отговорността. Затова очакваме заинтересованите да се изкушат да го прокарат пред обществото.
Затова още веднъж НАСТОЯВАМЕ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В РАЗСЛЕДВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМИ ВЪНШНИ ЕКСПЕРТИ от наши съюзници и партньори, които имат опит в експлоатацията и поддръжката на МиГ-29. Със съжаление трябва да кажем, че само тогава можем да имаме доверие на разследването и само тогава можем да сме сигурни, че са проучени всички възможни версии и причини.
Известно е на всички, че съществуват военни, бизнес и политически кръгове – както в отбраната, така и извън нея, които имат огромен професионален, финансов и особено политически интерес от продължаването на експлоатацията на МиГ-29 в българските Военновъздушни сили. Очевидно е, че представители на тези кръгове не могат да бъдат безпристрастни (както видяхме и от поведението и от думите на бригадния генерал Русев), поради което е недопустимо те да участват в разследването, камо ли да го водят.
Cui Bono или КОЙ ИМА ИЗГОДА?
Версията "пилотска грешка" при тези условия изглежда най-удобна за лобито, заинтересовано от оставането на въоръжение на старите съветски самолети възможно най-дълго. Това би осигурило:
– да продължаваме да изливаме дефицитните си пари за отбрана в джоба на тези, които ни обявиха за свой враг;
– да продължаваме да бъдем зависими за най-силните си оръжия от същите тези, които ни считат за неприятел;
– да продължаваме да поддържаме способност, която няма оперативно приложение за военно време и за която има икономически по-изгоден заместител.
Ще изчакаме резултатите от разследването, но междувременно настояваме за отговор: Ще бъдат ли поканени външни, независими участници в него?
