През първото шестмесечие на 2023 година растежът на икономическата активност в България ще се понижи, а годишният растеж на реалния БВП ще продължи да се забавя. Очаква се икономиката да премине към слаб спад през второто тримесечие на годината, сочи прогнозата на Българската народна банка, публикува в четвъртия брой на икономическия преглед за тази година.
Факторите са продължаващото понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност.
Обстоятелствата, които най-много влияят на българската икономика, според БНБ, са частичната забрана за износ на нефтопродукти, произведени от руски петрол, както и планирани ремонтни дейности във важни за износа предприятия в страната, сочи анализът на БНБ. България има право да изнася нефтопродукти, произведени от руски петрол, само за Украйна. През миналата година износът наближи 1 милиард евро.
През третото тримесечие на 2022 г. реалният БВП се е повишил с 0.6% спрямо предходното тримесечие. На годишна база растежът на икономическата активност е продължила да се забавя и е 2.9% спрямо 3.9% през предходното тримесечие.
Потреблението на домакинствата в реално изражение е нараснала с 4.2% на годишна база през третото тримесечие на 2022 г. спрямо 2.1% през предходното тримесечие. В същото време има понижаване на нормата на спестяване и силен растеж на номиналните доходи от труд, койтое надвишил темпа на повишение на потребителските цени.
Отслабването на склонността на домакинствата към спестяване може да бъде обяснено с високата инфлация и със запазването на номиналните лихвени проценти по депозитите на ниски равнища, се казва в анализа на БНБ.
Други фактори, които подкрепяха растежа на частното потребление, са подобряването на показателя за доверието на потребителите, нарастването на нетните фискални трансфери към домакинствата, както и растежът на заетостта и кредитната активност.
На годишна база потреблението на правителството по съпоставими цени се е повишилос 3.8% през третото тримесечие на 2022 г. Годишният растеж на правителственото потребление отразява главно по-високите публични разходи за междинно потребление и за заплати на наетите в бюджетния сектор.
През третото тримесечие на 2022 г. инвестициите в основен капитал са се понижили с 3.3% на годишна база спрямо намаление с 11.0% през предходното тримесечие. Според оценки на БНБ спадът на общите инвестиции се дължи главно на публичния и в по-малка степен на частния сектор.
Фактори, които вероятно са имали ограничаващо действие върху инвестиционната активност, са запазването на сравнително висока степен на икономическа несигурност, продължаващият недостиг на някои суровини и материали (най-вече в промишлеността и строителството), значителното поскъпване на стоките с инвестиционно предназначение, както и забавянето на изпълнението на големи публични инфраструктурни проекти.
