31 проекта от 7 страни членки на ЕС получиха в четвъртък общо 2.4 млрд. евро за модернизиране на енергийни системи, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност от Фонда за модернизация на общността. България получи 197 млн. евро за модернизиране на електропреносната си мрежа с цел ускоряване на електрификацията на транспорта, внедряване на хранилища, както и декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на енергия. Модернизационният фонд се финансира от приходите, генерирани от 2 % от продадените на търг квоти за емисии за периода 2021-2030 г.
Общото плащане от 2.4 млрд е най-голямото досегашно плащане, което ще даде тласък на екологичния преход в Европа, посочват от ЕК. “Тези инвестиции помагат на тези държави членки да намалят зависимостта си от руските изкопаеми горива, да постигнат целите си в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и да допринесат за дългосрочния ангажимент на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.”, уточняват оттам.
Кой, какво подпомагане получава?
Благодарение на приходите от Европейската система за търговия с емисии са направени допълнителни инвестиции в Румъния – 1.1 млрд. евро, Чехия – 1 млрд. евро, България – 197 млн. евро, Полша – 47 млн. евро, Хърватия – 88 млн. евро, Латвия – 5 млн. евро и Литва – 1 млн. евро. С тези изплатените суми общият размер на платените средства от Фонда за модернизация от януари 2021 г. насам възлиза на около 7.5 млрд. евро, като от тях се възползват 10 държави членки. Това са държави с по-ниски доходи, чиито БВП на глава от населението по пазарни цени през 2013 г. е под 60% от средния за ЕС.
За България подкрепата е за модернизация на електроразпределителната мрежа в България с цел ускоряване на електрификацията на транспорта, внедряване на хранилища, както и декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на енергия. За Хърватия – за разгръщане на фотоволтаичен капацитет и капацитет за съхранение на енергия за обществените доставчици на водни услуги. За Чехия – за подобряване на енергийната ефективност и икономии на енергия в нови сгради за публичния сектор чрез програмата ENERGov. В Латвия за въвеждане на електрически превозни средства и съответната инфраструктура за зареждане в Латвия. В Литва за обновяване на многофамилни жилищни сгради, т.е. за саниране.
Подпомагане на когенерацията за централно отопление е подпомогнато в Полша. В Румъния подпомагането е за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, централно отопление и газова инфраструктура за замяна на енергията от въглища в Румъния.
Следваща стъпка
Следващият краен срок за държавите членки бенефициери да представят инвестиционни предложения за потенциална подкрепа от Фонда за модернизация е 15 август 2023 г. за неприоритетни предложения и 12 септември 2023 г. за приоритетни предложения.
Финансиран от приходите от търговете на квоти за емисии от системата на ЕС за търговия с емисии, Фондът за модернизация има за цел да подкрепи десет държави от ЕС с по-ниски доходи в прехода им към неутралност по отношение на климата. Страните бенефициенти са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
