Без ток, печки и вода: някои от бежанците в босненския лагер "Липа" живеят в найлонови палатки насред снега. Не само там условията са отчайващи. Други бежанци зимуват в гората, защото лагерите в Босна са препълнени.
"Вие сте наши гости", казва Кафил Кашар и ни предлага чай на входа на бежанския лагер "Липа", недалеч от град Бихач. 49-годишният мъж е от хималайския регион Кашмир. От 17 месеца е в Босна и се опитва да стигне до някоя държава от Шенген. Вече 15 пъти е успявал да прекоси хърватската граница, веднъж дори е бил в Словения. Но всеки път е бил връщан обратно в Босна.
Кафир Кашар е увил главата си с шал, за да се предпази от студа и така прилича малко на изпаднал корабокрушенец. "Както виждаш, палатките са от полиетилен", казва той и сочи към една голяма бяла палатка. В нея той живее заедно с други 500 мъже. "А полиетиленът не издържа на тежестта от снега. Затова не си представям как ще живеем тук, когато падне повече сняг", добавя той.
Тук няма нито ток, нито вода
Бежанският лагер "Липа" е открит едва тази година – през пролетта. Намира се на 25 километра от Бихач – насред пустошта. В него сега са настанени 1400 души – доста повече хора, отколкото лагерът може да приеме. Това се дължи на факта, че регионалното правителство в северозападната част на Босна не желае да настанява бежанци в градовете.
В и около лагера "Липа" няма никаква инфраструктура – той не е свързан нито с водопровод, нито с електрическата мрежа, а до него се стига само по черен път, който междувременно е разкалян от дъжда и снега. "В най-добрия случай "Липа" е подходящ като подслон за хора през лятото, но сега при този студ той стана практически неизползваем", казва сътрудничката на Международната организация за миграция (МОМ) Наташа Омерович.
На 60 километра северно от лагера "Липа" се намира град Велика Кладуша. В една гора в неговите покрайнини живеят около 40 души от Бангладеш – в заслони от найлони. Те се греят на малки огнища и се мият на близкото ручейче, откъдето взимат и вода за пиене. В гората смърди на отпадъци и екскременти. Един от мъжете от Бангладеш разказва, че преди два месеца успял да стигне чак до Австрия, но австрийската полиция му казала, че няма шанс да получи убежище. Тя го върнала в Словения, а оттам – в Хърватия и накрая обратно в Босна.
В началото на декември в тази гора имало близо 400 бежанци, но повечето от тях опитали да стигнат до европейската членка Хърватия. Други се върнали в Сараево, а някои – дори в Сърбия, за да намерят подслон за зимата. В гората край Велика Кладуша са останали само онези, които не са имали никакъв друг шанс, защото вече не разполагат с пари. В официалния бежански лагер "Мирал" не допускат повече бежанци, защото е препълнен.
За хората в гората се грижат предимно доброволци – включително от австрийската неправителствена организация "SOS Балкански маршрут". Нейните млади активисти разнасят храна, разпределят дрехи и обувки. 23-годишният активист Симон казва, че видял как десетина души ходели в студа с чехли – при нула градуса. Симон не иска да назове фамилното си име, а и дейността на неговата организация протича почти конспиративно, защото местните власти не гледат с добро око на частната помощ за мигранти и бежанци.
Ултиматум за Сараево
В бежанския лагер "Липа" край град Бихач в момента има само една тема – тя е свързана с ултиматума, който Международната организация по миграцията (МОМ) постави на босненското правителство в Сараево. На 16 декември в Сараево се провежда заседание на Министерския съвет и темата за бежанците в "Липа" е включена в дневния ред. Ако не се намери хуманно решение за лагера, МОМ заплашва, че ще спре помощта си за него. "И това изобщо не е блъф", казва сътрудничката на МОМ Наташа Омерович пред вратите на лагера. "На 16 декември ние просто няма да се явим тук на работа. Хората тогава ще останат без подслон и без всякакви помощи."
Кафил Кашар от Кашмир е наясно какво може да се случи. Той е готов да отиде и на друго място, дори и по-далеч от границата с ЕС, макар че иска да се прехвърли именно отвъд нея. Важното е да се намери някой топъл и сигурен подслон. "Ако оцелеем, можем някой ден отново да опитаме да стигнем до ЕС. Но ако загинем тук в снега, няма как да стане."
