Сянката на несигурността надвисва над европейската отбранителна архитектура, след като плановете за разполагане на американски крилати ракети „Томахоук“ на германска земя бяха замразени. Този стратегически обрат предизвика остри реакции сред експертите по сигурността, които разглеждат хода не просто като логистична промяна, а като опасен сигнал, изпратен директно към Кремъл.
Родерих Кизеветер от ХДС определи решението като стратегическа грешка с огромни последствия. Според него, отказът от конвенционални ракети със среден обсег подкопава способностите на НАТО за възпиране и създава вакуум, който Русия би могла да експлоатира. Той подчертава, че това е далеч по-тревожен развой на събитията от планираното изтегляне на американски военни контингенти от страната.
Анализатори като Нико Ланге предупреждават, че липсата на американски ракети оставя Германия уязвима пред руските системи „Искандер“, разположени в Калининград. Страхът е, че без адекватно конвенционално възпиране, Европа може да се превърне в обект на политическо изнудване. Ланге призовава за спешно разработване на собствени европейски или германски оръжия за далечен обсег, които да гарантират независимост от променливите решения на Вашингтон.
Канцлерът Фридрих Мерц потвърди, че първоначалните планове, договорени при администрацията на Джо Байдън, няма да бъдат изпълнени в настоящия момент. Като основна причина бе посочен недостигът на налично въоръжение в самите Съединени щати. Въпреки това, вратата за бъдещи разговори остава открехната, макар че времевият хоризонт остава неясен.
Напрежението се засилва и от новината за предстоящото съкращаване на американското присъствие. След като Пентагонът обяви изтеглянето на 5000 войници, президентът Тръмп допълнително нажежи обстановката с изявлението, че броят на напускащите може да бъде значително по-голям. Засега подробностите около това кои бази ще бъдат засегнати и как ще се отрази това на оперативната готовност на НАТО в региона остават обвити в неяснота.
В този контекст, идеята за съвместно развитие на алтернативни отбранителни системи с Украйна придобива нова тежест. Целта е до 2030 година европейските партньори да разполагат с достатъчен капацитет, за да не зависят изцяло от чуждестранни решения, когато става въпрос за собствената им сигурност срещу агресивни действия от Изток.
Източник: fakti.bg
