Г-н Премиер, вземете си една почивна от инспектиране събота, върнете се в столицата, слезте от джипа, хванете си Вашето си метро (само не третият лъч, той сега временно е река), елате и се срещнете с народа например пред фонтана на Президентството, подарете и на обитателите на София по едно сако. Докато ни игнорирате, ще си ходим все тъжни, а стресът понижава имунитета. Не се живее така – без Вашата ръка, която гальовно да ни оправите якичките. Елате си да ни обещаете нещо, да пием по кафе в Царската градина, върнете се и в телевизионните студиа.
Вярно, в столицата въздухът е лош, но за Вас може пък общината да вземе специални мерки – ще отцепи района, ще изкара автомобилите, ще огради Александър Невски, както беше направено навръх Трети март, и въздухът ще се поизчисти, поне докато сте на посещение при нас.
Вярно, ще се срещнете с протестиращи на около пет места, те сигурно Ви развалят идилията, но какво толкова – Вие и без това сте свикнали да не слушате какво Ви казват те. За справка – “Оставка” Ви казват, така половин година вече.
Вярно, ако все пак не вземете метро, а тръгнете по джипка и попаднете в задръстване, ще има да почакате, но съм сигурна, че ще се намери приятелска ръка, която да Ви нахрани с кюфте, макар и простолюдно, а не депутатско, да Ви даде хляб и мед, да Ви напои с амброзия.
Чудя се какъв ли вкус има амброзията за Вас и си мисля, че има вкус на народна любов. Много я искАхте тази народна любов, ама защо ли ми се струва някак не я получИхте? А може и само от моята гледна точка да е така. И за вкуса може да не съм права – съвсем възможно е вкусът на европари да Ви е по-близък. Не зная.
Зная само, че не е честно единствено гражданите да щъкат под съботното слънце, докато Вие работите неуморно и не е честно единствено „строителни работници“ (а всъщност общински съветници?) да получават от Вашето внимание. Честито начало на предизборната кампания! По случай това начало си пожелавам да видим отново как давате интервю – да седнете в истинско студио и да говорите без зад Вас да виси икона.
