Депутати и министри ще могат да са и хора с двойно гражданство. Това предвижда промените в Конституцията, които бяха одобрени от ресорната парламентарна комисия в събота. Депуатите заседаваха извънредно, за да могат да бъдат приети окончателно промените преди края на годината. По закон промените в Конституцията се приемат на три четения, т.е. нищо не е окончателно одобрено.
Срещу идеята, че хора с двойно гражданство ще могат да са в изпълнителната и законодателната власт, има сериозна съпротива. Изтъква се, че гражданството означава и задължения към една държава. Многократно без зададен въпросът какво ще прави един български министър с двойно гражданство, ако държавата, от която има паспорт, влоши отношенията си с България. Гроздан Караджов от ИНТ даде пример с Русия, която обяви България за вражеска страна.
Екатерина Михайлова припомни, че ограничения за гражданство има и в Закона за съдебната власт. Магистрати могат да бъдат само хора с българско гражданство, но ако такова право бъде дадено на депутати, ще се стигне до натиск това да се разреши и на магистратурата, прогнозира тя.
Председателят на парламентарната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ също даде да се разбере, че идеята не му харесва особено. Той подчерта, че българската държава нито знае колко нейни граждани имат и втори паспорт, нито пък къде са по света. Чолкова коментира, че дори текстът да бъде окончателно приет, той ще предложи преходна разпоредба, с която влизането в сила да се отложи. Такъв текст може да действа едва когато държавата има яснота за броя на българите с двойно гражданство.
„Да приемаме текст, с който си купуваме котка в чувал, не съм съгласен„, заяви Чолаков.
Преди това комисията прие някои леки редакционни поправки на одобрените вече на първо четене нови текстове. Например от ПП-ДБ се съгласиха да се премахне думата „първостепенни“ от разпоредбата, която определя образованието, културата и изкуството като ценности. Това бе направено заради критиките, че ценности не могат да бъдат степенувани.
Заседанието на комисията продължава. В момента се гледат промените в частта за съдебната власт. Те са най-важните текстове в проекта. С тях Висшият съдебен съвет се разделя на прокурорски и съдийски. Освен това се намаляват чувствително правомощията на главния прокурор. Има съпротива срещу един от текстовете, с който се отменя правомощието на шефа на държавното обвинение за т.нар. методическо ръководство на всички прокурори. Сегашният главен прокурор Борислав Сарафов, който изпълнява временно длъжността, твърди, че така ще се създадат 28 безконтролни прокурори, т.е. началниците на окръжните прокуратури.
