Има вграден конфликт между независимостта на централните банки и назначаването на техните ръководства от политиците. Това заяви действащият управител на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на изслушване в парламента по повод номинирането му за втори мандат по повод коментарите за политизацията на процеса по избора.
Според Радев конфликът не е напълно решен на много места по света, като имало държави, в които целите ръководства на централните банки били от политици, а в други членовете на управителните съвети съвети се съдели едни други. „В България е постигнат добър баланс. Компромисите за БНБ са на много приемливо равнище“, смята Радев.
Именно широката политическа подкрепа да довърши започнатото е основната мотивация за Радев да поеме ангажимент за втори мандат начело на централната банка, сподели самият той в отговор на депутатски въпроси.
Той отказа да назове имената на двамата подуправители на БНБ, които ще предложи, защото въпреки че това е негово правомощие по закон, решението е политическо. Тошко Йорданов попита дали това ще са депутатите Петър Чобанов от ДПС и Андрей Гюров от „Продължаваме промяната“, но Радев каза, че няма да даде конкретен отговор, преди да бъде избран. До момента нито Чобанов, нито Гюров са отрекли неофициалната информация за бъдещото си номиниране за управленията „Банково“ и „Емисионно“.
Около 90% от депутатските въпроси към Димитър Радев и формалния му конкурент Любомир Христов, предложен от „Възраждане“, бяха по въпроса за приемането на еврото. Димитър Радев каза, че БНБ има над 250 решения в обем от хиляди страници, като няма нито едно, което да е срещу приемането на България в еврозоната. „Няма необърнат камък по тази тема“, заяви Радев. Той смята датата 1 януари 2025 г. за въвеждането на единната валута като напълно изпълнима. Радев каза още, че БНБ е първата българска държавна институция, която практически е интегрирана в еврозоната благодарение на членството в Банковия съюз, което значително ще облекчи процеса по приемане на еврото.
Кандидатът на „Възраждане“ Любомир Христов обяви, че мястото на България е в еврозоната, но присъединяването към 1 януари 2025 г. е преждевременно, защото би създало „неоправдани рискове със съмнителни ползи“. Датата на присъединяване зависи от реалната конвергенция, като според Христов това може да се случи най-рано след 15 години, „ако много се напънем“.
Изслушването на двамата протече напълно безконфликтно, силно формално и вяло, без неудобни въпроси, зададени от която и да е парламентарна сила.
Само два въпроса успяха да развълнуват и кандидатите за управител на БНБ, и депутатите, като и двата бяха зададени от медии. Въпрос на Economic.bg за евентуална приватизация на държавната Българска банка за развитие (ББР) разсмя депутатите, защото темата не била на дневен ред в момента, въпреки че в последните години името на банката бе замесено в редица публични скандали заради раздадените едри кредити на близки до властта бизнесмени, част от които не се връщат.
Управителят на БНБ Димитър Радев директно си призна, че е раздразнен от въпрос на Mediapool за публичната репутация и морално-етичните качества на Нели Кордовска във връзка с дългогодишното заемане на поста зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (номинирана от управата на БНБ). Кордовска дълги години бе главен директор в „Банков надзор“ на БНБ в периода точно преди затварянето на КТБ и поставянето ѝ под специален надзор на 20 юни 2014 г. Централната банкерка стана известна с това, че в последните работни минути на 19 юни 2014 г., докато ръководи банковия надзор, е успяла да изтегли на каса в КТБ 64 195 евро от своя сметка, докато БНБ официално успокояваше обикновените вложители и ги съветваше да не си теглят влоговете. На 20 юни БНБ спря достъпа на обикновените хора до гарантираните им от държавата влогове в КТБ за около 5 месеца – действие, което години по-късно бе обявено от съда за незаконно, но за което никой в БНБ не бе наказан. Случаят с Кордовска бе проверяван около 4 години от антикорупционната комисия. В крайна сметка през 2018 г. КПКОНПИ уличи Кордовска в нарушение, но впоследствие актът за това бе отхвърлен с решение на Върховния административен съд от края на 2019 г., с което тя бе окончателно оневинена.
„Не знам дали чух правилно това, което казахте, но мен лично ме подразни много. Имаше един въпрос, свързан с една дама, който намеси репутация, морал. На ваше място, г-н председател, бих отклонил тази част от въпроса. Иначе, по същество. Г-жа Кордовска беше освободена от БНБ малко след като аз постъпих на работа. Самата идея, че аз трябва да преследвам някой да не работи никъде, независимо че има експертизата и отговорността, не схващам тази част от въпроса. Факт е, че има хора във Фонда за гарантиране на влоговете с изтекъл мандат. Ние имаме право да номинираме, но това не са хора, които представляват БНБ и които вземат решения от страна на БНБ. Министерският съвет има решаваща дума. Не много отдавна те приеха решение да продължат мандата на действащия председател на УС на ФГВБ. Въпросът с другите позиции стои на дневен ред… Но в дискусия за управител на банката да разглеждаме някаква техническа позиция и някои да вкарват оценки за репутация и морал, го считам за много некоректно“, отговори по време на изслушването Радев.
Той е прав, че служебното правителство през пролетта преназначи за втори мандат председателят на Фонда за гарантиране на влоговете Матей Матев въпреки разкритието на Сметната палата, че синът му е получавал възнаграждение от синдиците на КТБ, докато той самият ги е надзиравал.
