От доста време наблюдавам престрелките в социалния експеримент Фейсбук. На тяхна база мога ясно да разгранича три Българии:Европейска България; Корупционна България; Русофилска България. Разговорът между тези тези три Българии е затруднен заради сблъсъка на три различни групи ценности.
За Европейска България бъдещето е най-важно за страната и тя иска да види България като развита западна парламентарна демокрация. Затова са най-важни реформите, които ще я доближат: като архитектура на работещи институции и пазарна икономика. Правото е най-важно за защита на свободите, чрез които човек може да твори и създава продукт и своя собственост. Участието в политическия живот е да защити тези ценности – които са граждански и записани в Конституцията.
Европейска България е партия на средната класа и най-образованата част от обществото.
За корупционна България най-важно е настоящето. Защото тя вече се е окопала във властта на всички нива в политиката, икономиката, съдебната система и медиите. Властта и парите са мощни лостове, чрез които купуват влияние и изграждат мрежи навсякъде в цялата публичност: медии, говорители, изпълнители, бюлетини, политици и партии. Те са статуквото, родено от бившия комунистически елит и ДС. Политическата им амбиция е фасадната парламентарна демокрация, в която те са прозападни, за да имат легитимност за целите на усвояване на еврофондовете, но и за да защитават руските интереси в Европа и САЩ. Идеологията ѝ са парите и властта. Те представляват едрия капитал у нас и идеологически са “десни”.
За русофилска България най-важно е миналото. По-младата част от тях, т.н. ПатрЕоти отиват чак до Възраждането и спекулират с подбрани митове и фрази, които пасват на наратива за превъзходство на българите над чужденците, които обикновено са врагове на отечеството. По-възрастната си предпочита близкото минало на комунизма. Общото между двете е омразата към Запада и признателността към Русия, която им е вменена в школските учебници по история. Те искат също реформи, но не за подобрение на парламентарната република, а за нейното заличаване за сметка на президентска власт по руски образец. Затова и парламентът и дебатите в него за тях са падение и предпочитат силната ръка по спомени от миналото да решава всички проблеми. Понеже поддръжници на тази група са основно загубили от Прехода и неспособни да изградят умения да се справят в пазарната икономика – те най-лесно стават жертва на руската пропаганда, в която Западът е виновен за всичките им беди. Затова гласуват за партии, които ги хващат с тази пропаганда, но с лидери, които са под влиянието именно на корупционна България. И така осъществяват руското влияние у нас като “полезни идиоти”, гледайки в медиите и гласувайки в политиката за “четирихилядници”. Носители на тези гласове са леви – най-бедните и със социални и образователни нужди българи.
Прадоксът е, че трите Българии са сравнително еднакви като големина на електоратите – около по 600 хиляди души всяка. Но с тази разлика, че към корупционна България отива и етническият вот от около 400 хиляди гласа, която я прави незаобиколим фактор във властта, освен в редките ситуации, като есента на 2021 г.
Откъде идва шумът и обвиненията, с които започнах ?
Моделът на корупционна България, управлявал, откакто сме в ЕС се счупи през 2020 г и обедини срещу себе си Европейска и русофилска България, намерило израз в изборите през 2021 г. и правителството на Промяната. Тогава около 140 хиляди русофили гласуваха за ПП, за да се махне корупционна България. Към онзи момент Радев беше естествен съюзник за тази цел и подигравките към днешна дата за постоянни позиции към даден политик – независимо какво прави той – са дилетантски. След това този вот за Радев отиде във “Възраждане”.
Войната на Путин срещу Украйна промени всичко – защото от нашата реакция зависеше дали сме достойни за ЕС и НАТО. Това отдръпна Радев и русофилска България и показа, че с тях няма как да се направят реформи, които да намалят руското влияние у нас. Т.е колаборацията на средната класа (политическият център) с бедните (левите) се разпадна.
Затова единственият начин за политическа тежест в управлението до края на войната и решаването на геополитическото уравнение на България е колаборация под една или друга форма с Корупционна България.
Колкото и ерзац реформи да са възможни – те ще се случат, както стана чрез компромиса на Кръглата маса през 1990 г, която осъществи политическият преход и компромисът на 4 февруари 1997 г, който осъществи икономическият преход. Сега е ред на прехода в Третата власт – съдебната система.
Но както ПП-ДБ не станаха русофили или леви в общо управление с Русофилска България, няма основателна причина причина да смятаме, че ще станат корумпирани с Корупционна България. С каквито обиди – и в двете, и от двете посоки – е пълен форумът ФБ.
Защото имат различно политическо ДНК.
Просто парламентът, за разлика от президента, работи с мнозинства.
Евгений Кънев
