Ердоган губи търпение. В телевизионно интервю турският президент отново настоя за сваляне на лихвите. Той разговарял по въпроса с гуверньора на централната банка Шахап Кавджъоглу, на когото казал, че лихвите трябва да бъдат свалени на всяка цена. Началото можело да бъде положено на заседанията на ръководството на банката през юли или август.
Експертката от "Комерцбанк" Естер Райхелт е изненада от натиска, който Ердоган оказва на шефа на централната банка. Очевидно Ердоган наистина вярва, че с ниските лихви ще може да реши икономическите проблеми на Турция, "въпреки че би трябвало да вижда как по този начин предизвиква нова криза с лирата". И наистина изявленията на Ердоган тутакси дадоха отражение на финансовите пазари – междувременно доларът достига цена от 8,80 лири. А това е толкова много, колкото никога досега. По подобен начин стоят и нещата с еврото.
Неотстъпчивостта на Ердоган
Турският президент предизвика вълнения още предишната седмица – тогава той смени вицегуверньора на централната банка. Така през последните 12 месеца той вече е сменил четири от общо седем ръководни кадри в централната банка, включително президента. Чрез авторитарния си стил на ръководство и намесата си в делата на централната банка Ердоган унищожава достоверността на турската парична политика и проиграва доверието на финансовите пазари, смятат експертите. Все по-ниските нива на стойността на турската лира са недвусмислено доказателство за това.
След освобождаването на предишния шеф на централната банка Наджи Агбал в края на март лирата падна с 20 процента. По време на краткото си управление Агбал се опита да се бори с галопиращата инфлация чрез увеличение на лихвите, но това никак не се хареса на Ердоган. Кавджъоглу е по-скоро привърженик на ниските лихви и едва ли ще се противопостави на Ердоган. Но пък така се увеличават рисковете за турската икономика. През април инфлацията достигна 17 процента и вероятно ще продължава да расте. Причината е спадът на лирата, тъй като много стоки и суровини, за които се плаща в долари, трябва да се внасят, а това на свой ред води до нарастване на разходите на предприятията и домакинствата.
Заплахата от фалити и други рискове
Освен всичко споменато дотук, заемите на много турски фирми са във валута – долари или евро. И когато лирата спада, те не успяват да обслужват задълженията си. Оттам произтича заплахата от фалити и ръст на безработицата, което води до свиване на националното потребление. Ако турската валутна криза наистина се превърне в икономическа, това ще усили натиска над турската валута и проблемите ще се задълбочат още повече.
Междувременно на финансовите пазари се спекулира с нарастващите лихви в САЩ. Подобно на случилото се през 2013 година, това може да подтикне инвеститорите да изтеглят средства от бързоразвиващите се страни, за да ги вложат в САЩ. Това би оказало допълнителен натиск на засегнатите държави. Според експертите, особено податливи на подобен сценарий са валутите на държави като Южна Африка, Турция и Бразилия, чийто бонитет е ограничен. А следващият спад в стойността на лирата е почти предизвестен – очаква се в петък кредитната агенция Moody's да се произнесе по кредитния рейтинг на Турция. Експертите прогнозират ново понижение, в резултат на което за Турция ще стане още по-скъпо да заема пари от пазарите.
Автор: Ангела Гьопферт
