ЗА ИСТОРИЯТА НА МЕДИЦИНАТА В ЯМБОЛСКО – С ПОЧИТ КЪМ СТЕФАНКА АЛЕКСИЕВА

Автор: Станислав Главчев – гл. експерт в Държавен архив – Ямбол:

Дълго мислех как да започна настоящото изложение. Не ми се искаше да прибягвам до клишираните и малко поизтъркани фрази от рода на „сега ще Ви разкажа за ….. един наш бележит съгражданин…”. То от само себе си е ясно, че всеки български град или паланка е родно място на редица бележити българи. Човекът (жената), за която искам да Ви разкажа днес, още приживе, е надскочила рамките на обикновения местен патриотизъм и чрез своята будителска (не намирам по-точна дума) дейност е поставила основите на нещо национално значимо!!!

През месец септември 2007 г. в Териториален държавен архив – Ямбол постъпи един нов личен фонд под номер 1240 и носещ тайнственото заглавие „Алексиева, Стефанка Дончева (1921-2004)”. Колегията при ДА-Ямбол изказва благодарности на г-н Петър Алексиев за това, че реши да предаде и съхрани богатия архив на майка си.

На 23 ноември се навършват 102 години от рождението на нашата съгражданка Леля Фани (както открито фамилиарно я наричаха всички, които я познаваха), една необикновена жена – символ на открит регионален патриотизъм, неуморност, трудолюбие и отдаденост на делото на което бе посветила 30 години от своя жизнен път.

Стефанка Алексиева е родена на 23.11.1921 г. в Ямбол. Баща й Дончо Димитров х.Георгачев (1881–1935) е банков чиновник, дългогодишен контрольор на Ямболската община, управител на винаро-лозарска кооперация „Мискет”. Майка й Веселина Дончева (1883 – 1985) е учителка. Чичо й Кръстю х.Георгачев (1877-1944) е създател и директор на Ямболската популярна банка в периода 1914-1939 г.

Стефанка Алексиева завършва полукласическия отдел на Ямболската девическа гимназия през 1940 г. От 1940 до 1943 г. учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. През 1943 г. се омъжва за Кирил Христов Алексиев (1915–1976). Имат двама сина – Петър Алексиев и Здравко Алексиев – инженери.

От 1951 г. работи в системата на здравеопазването: започва като медицински статистик в Окръжна болница – Ямбол, по-късно е секретар на Профкомитета на болницата. От 1965 г. до 1968 г. е на изборна длъжност – секретар на Окръжния комитет на Профсъюза на здравните работници, в периода 1968-1972 г. е секретар на комисията по здравеопазването към Окръжния съвет на Българските профсъюзи. От 1972 г. до пенсионирането си през 1976г. работи в отдел „Икономически” на Окръжния съвет на Българския професионален съюз. Като профсъюзен деятел работи по разширяването на вътрешните прегледи на еднородни здравни и социални заведения. Подкрепя инициативи на здравни професионалисти за подобряване на организацията на труда и централизиране на стопанските и медицински дейности. Предава на по-младите си колеги опита си на като медицински статистик за разработка и анализ на отчети, таблици и графичното им представяне.

След пенсионирането си, през 1977 г. е съставител на Юбилейния сборник „100 години Окръжна болница – Ямбол” и участва в организацията на юбилея на лечебното заведение. От 1978 г. е сътрудник в Окръжния комитет на профсъюза на здравните работници.

От 1980 г. е директор на обществени начала на Дома на културата на здравните работници, открит в Ямбол. Тук, по нейна инициатива, на 27.11.1980 г. се създава музейна сбирка по история на медицината в Ямболски окръг. От 1994 г. музейната сбирка е разположена в просторното помещение на четвъртия етаж на „Диагностично-консултативен център 1” ЕООД – Ямбол, на ул. “Христо Смирненски” №2. Стефанка Алексиева е неизменен уредник на обществени начала на тази музейна сбирка от създането й  до смъртта си през 2004 г. и я превръща в делото на своя живот. Всички музейни материали и експонати в сбирката са дарени по нейна инициатива и се съхраняват, описват и представят на публиката единствено от нея! Като дебело искам да подчертая – БЕЗ ПОЧТИ НИКАКВО ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА Й!!! 

С развитието на музейната сбирка (съдържаща над 12000 експоната!) Стефанка Алексиева публикува статии и съобщения по следните теми, свързани с историята на медицината в Ямболски регион:

• Развитие на здравеопазването в Тополовградски и Елховски райони и в Сакарския край;
• История на профсъюзното движение на здравните работници;
• Научни търсения на ямболските медици;
• История на червенокръстката дейност в Ямболска област;
• Частната медицинска практика;
• Маларията в Ямболско;
• Биографии на изтъкнати медици свързани с региона;
• Материали за юбилейни годишници на здравни заведения;
• Дисертационни трудове на медици;
• Народната и манастирска медицина в Ямболския край и други.

През годините урежда 9 тематични и фотодокументални изложби за медици и техните отличия. В периода 1994-2002 г. ежегодно издава брошура с паметни дати и събития, свързани с Ямболския край.

За неуморната си будителска дейност получава признание и отличия от редица престижни български и международни организации и институти. Без да натоварвам изложението с излишна фактология ще спомена само най-значимите от тях: почетен знак на град Ямбол „Златен герб” (1993), звание „Заслужил деятел на Българския червен кръст” (2001), Диплом „Почетен член на Българското дружество по история на медицината”(1990), Диплом и награда „Златно сърце” от Международния годишник „Асклепий” и Българското дружество по история на медицината (30.03.2001).

Но нека любезният ни читател не остава с погрешното впечатление, че медицината и в частност Музейната сбирка по история на медицината в Ямболския край са единственото занимание на неуморната Фани Алексиева (не че това само по себе си не е предостатъчно). Нищо подобно! Тя се занимава с издателска(!) дейност, като сама осигурява финансирането на подготвяните лично от нея сборници посветени на бележити годишнини в здравеопазването на нашия край, притежава огромна колекция от ръчно изработени плетива, които (нито повече, нито по-малко) предизвикват интереса на пристигналия в Ямбол екип на Българската Национална Телевизия, който прави филм за нейната (аз се осмелявам да я наричам така) музейна сбирка и т.н. и т.н. …

Стефанка Алексиева завършва земния си път на 14.11.2004 г. За тези които я познаваха тя завинаги ще остане една вечно усмихната, обаятелна личност, винаги готова да сподели своите знания и ако щете, житейски опит с всеки, който е готов да отдели няколко часа (за по-малко просто не си струва) от времето си и просто да седне и да я слуша. Точно да я слуша, не да спори и коментира, а да слуша как пред него се разкрива не просто историята на една човешка дейност – медицината, а миналото на един град (Ямбол) и прилежащата му област.

Може би, някъде в началото на настоящото изложение, трябваше да разкажа как аз самия се запознах с Фани Алексиева. Но това вече е друга история…

След всичко казано до тук логично възниква въпроса за съдбата на горепосочената, уникална, музейна сбирка. Ами, как да Ви кажа … не знам каква е съдбата й!!! Да, колкото и странно да звучи – това е самата истина!!! След кончината на баба Фани никой не се грижи за нейното експониране, попълване и популяризиране. Единственото добро е, че благодарение на разбирането на ръководството на ДКЦ-1, сбирката е заключена и не се позволява нейното разпиляване и разграбване. Но това ли бе идеята на нашата баба Фани – документи и експонати, разкриващи историята на медицината в България да стоят под ключ, без никакъв достъп до тях!!!!

И в заключение, съвсем накратко, да се върнем към личния й фонд в Държавен архив!

Личният фонд на Стефанка Алексиева съдържа 76 архивни единици, разпределени в няколко раздела – биографични, творчески, служебни, кореспонденция и изобразителни. Настоящото изложение няма за цел да направи подробен преглед на всички документи и материали от ф.№1240, а само да хвърли известна светлина върху по-интересните от тях, имащи безпорно значение за историята на медицината в България.

В първият раздел „Документи от биографичен характер” се съдържат три подраздела „Автобиографични”, „Биографични” и „Материали за фондообразувателя” с общо 16 архивни единици. По-интересните от които са:  Кръщелно свидетелство (1922), лична карта (1940), зрелостно свидетелство (1940), студентска книжка (1943), свидетелство за венчание (1943), Стихотворения и статия на д-р Антон Шиков, посветени на Стефана Алексиева и нейната дейност, Биографични данни за Стефана Алексиева от сина й Петър Алексиев и други.

Втори раздел включва документи от творческата й дейност – статии, сборници, брошури и други. Заслужава си да отбележим статиите: „Болнична помощ, 1900-1918”, „Медицинска помощ, оказвана от Дунавските страни на населението от Ямболския край”, „85 години от Балканската война и участието на медици от Ямбол и чужди мисии в нея”, „Лекарствена помощ, 1919-1944”, „Борба с маларията, 1919-1944” и други. Сборниците, посветени на историята на болниците в Ямбол и Тополовград, детските ясли в Ямбол и т.н. Уникално ценни за изследователите-краеведи са брошулите й за „Облеклото на медицинския служител”, „Медицински дейци от Ямболски район юбиляри през 1994 г.” и брошури, посветени на паметни дати и събития в здравеопазването в Ямболска област за периода 1995 – 2002 година.

В трети раздел са включени документи от служебната и обществената дейност на фондообразувателя. Тук безспорен интерес представляват оригиналните статистически таблици по дейността на Окръжна болница – Ямбол за периода 1952-1964 г., изготвени от Стефана Алексиева.

Четвърти раздел е посветен на личната кореспонденция на тази уникална българка и документите в него разкриват много интересни лични преживявания и мисли на един страхотен Човек! Включени са както писма с автор баба Фани, така и кореспонденция, чиито автори са брат й, майка й, нейният съпруг и др.

Един от най-интересните раздели в този богат фонд е „Изобразителни”, включил в себе си не само снимки, но и видео и фонодокументи. Тук можем да изброим големия брой семейни фотографии, снимки от пътуванията на Стефанка Алексиева до Куба и Париж, видеофилми, посветени на музейната й сбирка и огромната колекция от плетива с авторство БНТ и ямболските телевизии „Диана Кабел” и „Супер Вижън”, аудио записи от честване на 100-годишния юбилей на майка й Веселина Грозданова, беседи по история на медицината в Ямболския край и други.

Личният архив на Стефанка Алексиева, съхраняван в Държавен архив – Ямбол се опитва да запълни една голяма празнота в историята на медицинското дело не само в Ямболски регион, но и в България като цяло.

Колективът на ДА-Ямбол се надява да продължи тясното сътрудничество със сина на баба Фани – Петър Алексиев, плод на което е изданието „Стефана Алексиева (1921-2004). Живот в снимки”,  съвместно издание на Държавен архив – Ямбол, ДКЦ-1 ЕООД – Ямбол, БЧК – Ямбол и П. Алексиев.