Пет дни след атаката на 11 септември Джордж Буш-младши направи изявление пред Белия дом. В отговор на въпрос той каза, че Америка е в състояние на война, „война срещу тероризма“. След няколко дни пред Конгреса Буш обяви, че САЩ водят „война срещу терора“, терора като такъв.
Неоконсерваторите около Буш отидоха по-далеч и потърсиха действителна война срещу терора. Така след две години се стига до инвазията в Ирак. С тази война САЩ си нанесе големи щети (човешки, материални, репутационни) и не спечели нищо съществено.
Войната срещу Ирак и символичната война срещу терора нямат много общо. Войната срещу терористичната организация Ал-Кайда се води повече от десетилетие, бавно, упорито, с много разузнавателен ресурс, почти невидимо за широка публика.
Днес Израел е в подобна ситуация. Конкретните факти може да са доста различни, но структурната прилика засяга основни моменти в конфликта и преди всичко очертаващия се отговор.
Израел има не само пълно право, но и изконно жизнено, екзистенциално задължение да отговори по максимално твърд начин на атаката на Хамас. По всичко личи, че контраударът ще бъде безпощаден. В крайна сметка, за разлика от САЩ, Израел живее в постоянна обсадна ситуация.
Макар разузнаването да е проспало по непростим начин сигналите за предстоящото нападения, Израел е в потенциално военно положение постоянно. Необходими са часове, за да се мобилизира цялата страна.
Решимостта на Израел да се защити като напълно унищожи Хамас бе декларирана от обединеното извънредно правителство. За тази цел Израел предупреди палестинското население от северната част на Ивицата Газа да се изсели на юг. Хамас, обратно, заяви, че преселение няма да се състои. Въпреки това засега сведенията са, че стотици хиляди се изселват. По всичко личи, че предстои дълга и мъчителна война.
Аналогията с терористичните атаки в САЩ трябва да подскаже поне две неща.
Всяко решително начало на голяма кампания срещу терористичната организация Хамас, както и преди години срещу Ал-Кайда в Афганистан, ще помогне да се преодолее временно шокът от нанесената рана, жертвите, целия ужас сред гражданите на Израел. Ще им върне увереността, че държавата им има сили да контролира ситуацията, въпреки необяснимия пропуск на разузнаванията.
Но какво става след това, да речем след 20-тия ден, след месец, два, пет?
Какви са рисковете за Израел при дълга война?
Независимо от заслуженото наказание над Хамас и жестокия отговор срещу терористичните актове, следват по-сложните въпроси, свързани с една възможна дълга война. По отношение на тези въпроси засега Израел има бърз, категоричен отговор и не изглежда да допуска алтернативи. Това е напълно разбираемо и среща засега подкрепа по света.
Но сигурна ли е държавата Израел, че в една дълга война ще постигне изграждане на една по-добра ситуация за себе си? Тук аналитичната общност по света, която подкрепя Израел и също смята Хамас за заслужаваща унищожението си терористична група, е скептична.
Хамас очаква този отговор. Няма вероятност организацията да планира дълго подобна акция без да предвижда няколко хода напред какво ще стане. Как ще отговори Израел, каква ще бъде после реакцията на съседни арабски държави, какви действия ще предприеме Иран и поддържаната от теократичната държава Хизбула и т.н. такъв хазарт е просто немислим и самоубийствен.
По принцип елиминиране на Хамас е непосилна задача.
По принцип елиминиране на Хамас е непосилна задача. Причината е във факта, че организацията физически, териториално, в населените места навсякъде се е сляла с местното население или обитава стотици километри в прочутите тунели. Тук САЩ има какво да дадат за пример на Израел, ако все пак Нетаняху е склонен да игнорира трудностите.
Войните още във Виетнам, после Ирак и най-вече големият провал в Афганистан показват, че с неясно физически оформен враг, в полуразрушени урбанистични пространства войната става нещо различно от войната по Клаузевиц.
На какво разчита Хамас?
Дори да действа с готовност за самоубийство (макар слабо вероятно) Хамас си дават сметка и най-вероятно разчитат на няколко процеса, които отговорът на Израел ще отключи. Една хуманитарна катастрофа в Ивицата Газа ще обтегне отношенията между Израел е целия арабски и ислямски свят. Освен възможен втори и трети фронт от страна най-вече на поддържани от Иран групи, срещу Израел е вероятно да се обърнат страни като Саудитска Арабия и други, с които Тел Авив е в процес на относително нормализиране на отношенията си.
Една хуманитарна катастрофа в Ивицата Газа ще обтегне отношенията между Израел е целия арабски и ислямски свят
Ако предизвика хуманитарна катастрофа, а тя би била с големи мащаби из цялата територия на ивицата Газа, Израел ще бъде масирано обвиняван във военни престъпления. Те се свеждат в случая до факта, че във военна операция срещу Хамас не се прави разлика между членове на групировката, които са легитимни цели, и гражданското население.
Израел не е страна по Римския договор. Въпреки това обвинения срещу Израел могат да бъдат повдигани. Коментарите по света ще наричат акциите в Газа военни престъпления. Израел ще се постави в относителна международна изолация и ще постави либерални страни и организации като ООН и ЕС в трудно положение.
Накратко казано: Израел е близо до изпълнение на намерението за пълна ликвидация на Хамас. Това обаче е почти немислимо без големи жертви сред населението в Газа. Това на свой ред може да провокира хоризонтална ескалация на войната и степени на въвличане на повечето арабски държави от региона.
Това би било успех за Хамас, а най-вероятно е част от плана им.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
