След като поизчака да се изкажат световните политически лидери и се скри зад колективните органи на ЕС, българският премиер зае позиция от Фейсбук страницата си за ареста на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Бойко Борисов изрази загриженост за неговата сигурност и права, както и за свободния глас на опозицията, без, разбира се, да се намесва в неприкосновените вътрешни работи на Руската федерация и на нейната съвсем независима съдебна система.
За страна, която е рекордьор по изгонени руски дипломати, напоследък тази служебна, скрита в масовката сдържана позиция към Путиновия режим само на пръв поглед е странна. За никого у нас и в ЕС не е тайна, че докато показва фалшиви мускули, България яде и солта, и тоягите на Русия под формата на газови тръби, ядрени реактори и бизнес поздрави с Новичок. Така че няма как Борисов да изкара един фалцет от първите редици сред онези, които остро заклеймяват Кремъл и зоват за нови санкции. А и България, сведена при неговото управление до фасадна демокрация и полуправова държава, няма морален авторитет за нещо повече от снишено участие в общия хор.
Приклекнал на международната сцена, той все пак може в домашни условия да се пъчи като исполин. Особено при наличието на удобната боксова круша Румен Радев, който с мълчанието си за съдбата на Навални прави все по-основателни подозренията, че е или заблуден русофил, или е зависим от Кремъл. Въпреки, че не представлява управлението на страната, от високата си камбанария президентът може да поизправи снишената ни позиция пред света, както и да докаже, че не е демократ само за домашна употреба. Пък и един истински русофил не би застанал зад мракобесния путинов режим, задушаващ всяка политическа алтернатива, а зад онези руснаци, които се борят за свобода и справедливост в собствената си страна.
Борисов нанесе кроше на Радев, призовавайки го да прекрати оглушителното си мълчание за Навални, а Радев като неопитен, но докачлив играч, веднага обърна и другата буза, за да падне в нокдаун. Президентът правдиво разобличава загрижеността на премиера като "театрална поза". С основание му напомня за битите протестиращи и журналисти у нас, за отравянето на Емилиян Гебрев, за заканите срещу Елена Йончева и за пращането в ръцете на Ердоган на хора, търсещи у нас убежище. Но цялата защитна конструкция на президента е дълбоко погрешна – при тая демокрация у нас къде си тръгнал да "освобождаваш" други народи? Да, премиерът лицемери – той не може и да направи друго с планините кал зад гърба си. Но мълчанието на президента и без разобличението на премиера си остава мълчание – също толкова лицемерно. С което Румен Радев пада до морално-политическото ниво на Бойко Борисов.
Човешките права и демокрацията не са затворени в държавни граници. Разликата между Гебрев и Навални като жертви на Новичок е само в гражданството, между арестуваните опозиционери в Русия и Турция – също. А и износът на демокрация, освен че е московско пропагандистко клише, няма нищо общо в случая с Навални и неговите бити и арестувани последователи – става дума за международна подкрепа на хора, които се борят за демокрацията в собствената си страна.
Когато един държавник има двоен аршин за демокрацията – пламенно защитава протестите у нас срещу управлението на Борисов и мълчи със страшна сила за произвола над инакомислещите в путинова Русия, той едва ли е демократ. Съмнително е дори доколко изобщо може да е лидер, щом накърнената чест първосигнално изпреварва трезвото покаяние за собствените грешки. Да, не е Борисов човекът, който има морални основания да отправя упреци към Радев за мълчанието му. Но такива има всеки български демократ и точно това не може или не иска да види президентът. Ако Бойко Борисов е отдавна бита карта за демокрацията, да не се окаже, че Румен Радев е фалшива карта.
Автор: Веселин Стойнев
