Нюрнберг през септември 1946 година е мълчалив и изпълнен с очакване за нещо, което предстои скоро да се случи. Наближава времето когато затвореният в килията си зад Съдебната палата Херман Гьоринг и целият свят заедно с него ще чуят новината за която някогашният Райхсмаршал, Министър на авиацията и втори човек в национал-социалистическа Германия след Адолф Хитлер не си прави никакви илюзии. На 30 септември Международният военен трибунал трябва да произнесе решение за смъртна присъда за него и двадесет други представители на нацисткия елит.
От първия ден на Нюрнбергския процес, започнал на 20 ноември 1945 година, единици са онези, които са били допускани толкова близо до арестуваните нацисти. И тази вечер отново срещу Гьоринг, в униформата на офицер, капитан от армията на САЩ, седи 35-годишният психолог и официален преводач по време на процеса, Густав Джилбърт Марк Гилбърт (1911-1977) единственият на когото е възложено не само да наблюдава арестуваните нацисти в продължение на десет месеца, но и да им направи психологически тестове, а и възможност да разговаря дълго с тях. Както вестникарите наричат по това време сина на австрийско-еврейските емигранти, роден в Ню Йорк, той е „подходящият човек на подходящото място“.
В тихата есенна вечер двамата разговорят, но са напълно на ясно, че ще бъде последната им лична среща. Една причина отговорите на Херман Гьоринг да бъдат пределно откровенни. И в това последно интервю той казва нещо, което звучи зловещо, но и прекалено актуално:
„Разбира се, хората не искат война. За какво, в крайна сметка, някой селски глупак би искал да рискува живота си? Най-доброто, което може да получи от войната, е да се върне във фермата си жив и здрав. Разбира се, народът не иска война. Никой не я иска — нито в Русия, нито в Англия, нито в Америка, дори и в Германия. Това е очевидно. Но в крайна сметка политиката се определя от лидерите на страната. А да накараш народа да я подкрепи е детска игра. И няма значение какъв е режимът— демокрация, комунизъм, парламент или фашистка диктатура.“
Тук Густав Гилберт му възразява: „Но в една демокрация има разлика — народът може да изрази волята си чрез своите избрани представители.“
А Гьоринг му отвръща с ледено спокойствие: „Да, звучи прекрасно. Но дали народът има глас или не — това няма значение, защото винаги може да бъде принуден да се подчини. И начинът е прост: достатъчно е да му кажеш, че е под заплаха. След това обвиняваш пацифистите в липса на патриотизъм и в това, че излагат страната на опасност. Това работи навсякъде и винаги.“ (Цитатът е от книгата на Г.Дж.М. Гилбърт „Нюрнбергски дневник“).
Ние, българите, сме привикнали да живеем под заплаха. Още от 681 година. Византийци, селджуци, сърби, македонци, румънци, унгарци, кръстоносци, екстрасенси, турци, католически и евангелистки мисионери-реформатори, руснаци-белогвардейци и червеноармейци…И бясна пропаганда особено през последните тридесетина години за приватизация, разрушения, магистрали, които убиват, прелитащи дронове, ракети, нарушени въздушни пространства от някакви самолети, подводници-фантоми и кораби на едни хора дето ни дебнат, но се разхождат по моретата и океаните под чужд флаг, извънземни, „ориенталски килими“ по които трябва да вървим, подземни тунели, тайни праисторически скривалища в Странджа, мистерията на Царичина, а от известно време някакво си „главно Д“, растяща инфлация, Еврозоната, хаос – любима тема на Боко, политическа амнезия за доктринални ценности, грабежът на държавата, разгул с кристали и разврат по парапети, покер с националните ни ценности, ултраси, неонацисти, футболни агитки и брадати полицаи, безпросветност и инциденти, инциденти скалъпени, „съшити с бели конци“ , които имат една единствена цел – да ни плашат. Ама много да ни уплашат, та да си траем и да загубим човешкия си образ, да се превърнем в злобни, завистливи същества за които нищо свято не е останало в живота.
И какво отприщва пороците ни и слабостите ни? Както пише Атанас Буров (1875-1954), известен български финансист, филантроп, дипломат и политик от Народната партия, „Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.“
Човечеството вече е изправено пред потенциална заплаха от Трета световна война и това не е измисленият Апокалипсис на самозвани пророци. „Няма да се случи“ се самоуспокояват пацифистите, които не вярваха, че Русия ще нападне Украйна, нито че Израел ще удари Иран. На българите хич не им се вярваше, че поредният социопат ще реши да превърне държавата ни във феодално владение, а правителството с Министър-председател Росен Желязков ще скимти около него като пребито улично псе. И аз не исках да вярвам, че свободата на словото в България ще зависи от „държавата с главно Д“, но ето, че и това ни се случи. И понеже съм пацифист все още не искам да повярвам, че войната е на прага ни, както ни плаши екс военният министър проф. Тагарев. Но разумът ми говори нещо различно.
А и милитаристите в България отдавна са на друго мнение. Като им замирише на барут, започват да си събират парите и ценното имущество и го местят там където слънцето грее 365 дни годишно. Колко пъти вече в новата ни история управляващите го репетираха този номер и оставиха българският народ да премине през четири национални катастрофи?! И са готови с бягството си преди да е настъпила петата. Гърците, румънците и сърбите подготвиха бомбоубежищата. Но българският велик войник пак ще се сражава „На нож!“ редом до последния украинец. И няма как да се измъкне, защото разчитаме само на един самолет, който едвам го ремонтираха и парадна формация войници за ритуални събития.
Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война ни скараха със САЩ, Великобритания, Германия, Гърция,Румъния и Полша.Турция нито ни мрази,нито ни се кара, защото от 1878 год. неизменно гледа на нас като на турски вилает и само чака, кога ще настане удобно време, за да ни върне в своите граници. Войната в Украйна ни скара с Русия, но сме прегърнали безстрашно две разпадащи се структури – НАТО и ЕС, в очакване на Третата.
Явното дистанциране на Доналд Тръмп от разрешаването на украинския конфликт, става все по-обезпокоително, а заявката му за увеличени двустранни търговски отношения с Русия разгневи Канцлера Мерц и Урсула фон дер Лайен. Двамата сънародници, в стремежа си да навредят на Русия, ядосаха САЩ и лошо „настъпиха мотиката“. В резултат на тяхната поредна глупост, сега всички сме в очакване „когато гръм удари“ как и колко дълго ще заглъхва ехото. Непремерените им заплахи най-вероятно ще принудят Доналд Тръп да действа доста по-грубо и при придобиване на българската част от т.нар. Балкански (или Турски) поток, който е важна част от Южния газов коридор.
Битката кой ще гушне Спортния тотализатор, а кой Лукойл е другият проблем, чието решение води не просто до катастрофа, а направо до разрушително земетресение за България.
На 14 Февруари 2025 г. в сайта „Ямбол свят“ публикувах една моята статия под заглавие „Четвъртият Райх“.,в която написах: На хоризонта се задава и войната за Арктика. Утре, може би, Тръмп ще реши САЩ да превземе и Шпицберген под същия предлог – националната сигурност, защото там се намират количества минерали и биоресурси в пъти повече от тези в Гренландия. Освен Дания на прицел е поставена и Норвегия, която през 1925 г. официално обяви Шпицберген за част от Норвежкото кралство. Съдейки по твърдото поведение на Доналд Тръмп, очевидно Норвегия ще трябва да предаде Шпицберген на американците.
Очертава се интересен казус.Ще се изправят ли една срещу друга страни членки на НАТО в битка за територии? И ако все пак Алиансът не се разпадне до сблъсъка им със САЩ, то останалите, които не са засегнати от инвазията на американците, в подкрепа на коя от страните ще приложат прословутия чл.5 от Вашингтонския договор? Разбира се отговор на въпроса кой кого плаши – САЩ ЕС или ЕС САЩ ясно се очертава от година поне. А в тази история само Българиа не се плаши просто защото не мисли какво ще я сполети от тези европейски турболенции в Четвъртия Райх, наречен Европейски Съюз.
Е, трябва да признаем: Гьоринг е абсолютно прав. Лесно се управлява един народ дори и когато е недоволен. Трябва само да имаш въображение, което да създава обсебващи неговия мозък заплахи.
Мария Качулева
