Георги Мамалев откри звезда с името си и посади своя липа в Стара Загора по време на Деветото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“, съобщи БТА.
„Имах щастието да играя с много големи актьори. Аз съм човек с късмет, имах много попадения в живота, които сякаш самата съдба ги беше наредила. Никога не съм си правил планове – тази година ще изиграя това, другата следващото и така. При мен ролите си идваха една след друга и аз имах само задачата да ги изиграя по-добре“, каза обичаният актьор.
Голямата си известност обаче Мамалев смята, че дължи на Тодор Колев. Мамалев разказа с вълнение и как му се обадил големият Тодор Колев, за да го покани в култовото си шоу „Как ще ги стигнем“ като музикант от страховитата банда „Иръпшъните“ – роля, която го направила разпознаваем в цяла България.
„Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков“, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването НЛО. Рачков бил още студент, но Мамалев го намерил в академията и му казал, че го чака на следващия ден в офиса на предаването, за да говорят за снимки.
Тази година Георги Мамалев празнува 70-годишен юбилей. Той е роден на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния театър „Иван Вазов” през 1977 г., където работи и до днес.
В киното Мамалев започва да се снима още в началото на 70-те години, когато прави първите си запомнящи се роли във филми като „Като песен“ (1973), сериалът „Записки по българските въстания“ (1976), където играе ролята на Стефан Стамболов, „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Бъди благословена“ (1978), „Двойникът“ (1980) и много други.
През 1982 г. идва един от най-звездните мигове на актьора с ролята му на барабаниста Гошо в култовата комедия „Оркестър без име“ на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и участието му в група НЛО заедно с Велко Кънев и Павел Поппандов бележат завинаги артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запомнящи се заглавия на български филми с негово участие е много по-дълъг. Сред тях са „Човек не съм убивал“ (1983), „Господин за един ден“ (1983), „Константин Философ“ (1983), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „13-тата годеница на принца“ (1987), „Адио Рио“ (1989), „Мъже без мустаци“ (1989), „Пантуди“ (1993), „Летете с Росинант“ (2007), „Летовници“ (2016), „Ние, нашите и вашите“ (2017).
Георги Мамалев събира овациите и с десетките си роли на театралната сцена, сред които в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Сборен пункт“ от Душан Ковачевич, „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов – Загорецки, „Чичовци“ от Иван Вазов в ролята на Фратю, „Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир, „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир, „Великият комбинатор“ по Иля Илф и Евгений Петров и много други.
